Синдромът на измамника може да ни накара да се чувстваме така, сякаш не заслужаваме да сме с партньора си или да бъдем третирани с любовта и уважението, които идват с подкрепящите взаимоотношения.
Когато не бъдат адресирани, основните причини за синдрома на измамника (себесаботаж, несигурна привързаност и ниско самочувствие), могат да подхранят цикъла на себеотхвърляне и очакването, че със сигурност ще бъдем отхвърлени и от партньора си.
Като цяло синдромът на измамника може да причини някои натрапливи мисли и чувства, като например: нуждата да сме перфектни през цялото време, постоянен страх, че нашият партньор ще открие, че всъщност сме некомпетентни или недостойни, силно чувство на постоянна несигурност. Близостта и уязвимостта, които чувстваме с партньора си, могат да бъдат толкова наситени и натоварващи за нас, че да предизвикат дълбоки чувства на срам, чувството, че не сме „достатъчни“, за да сме във връзката или че партньорът ни би ни напуснал, ако разбере определени аспекти от личността ни. Може да мислим, че „измамваме" другия човек да повярва, че сме по-специални, отколкото сме в действителност.
Как звучи синдромът на измамника в отношенията?
„Тя е твърде умна и красива, за да бъде с някой като мен."
„Накрая ще прозре кой съм наистина и ще сложи край на това.“
„Хората сигурно се чудят как някой като него е с някоя като мен.“
„Той е във връзка с мен, само защото го впечатлих отрано, но няма начин да продължа така, скоро той ще разбере, че не съм това, за което се представям.“
„Искам да кажа "Не", но тя има очаквания към мен и ще бъде разочарована, ако не направя каквото иска.“
Как синдромът на измамника влияе на взаимоотношенията?
Самосаботажът или саморазрушителното поведение са свързани с несигурните стилове на привързаност, които често са в основата на синдрома на измамника във взаимоотношенията. Може да сме по-колебливи дали да бъдем откровени и уязвими с партньора си, когато изпитваме огромни затруднения да му се доверим. Възможно е да саботираме връзката като защитен механизъм, дори да обмисляме прекратяване на отношенията първи поради страх, че нашият партньор ще реши, че е твърде добър за нас. Да саботираме иначе конструктивна връзка често е форма на самозащита от болката от отхвърлянето и потенциалния удар върху нашето самочувствие, който отхвърлянето може да причини.
Саботирането на отношенията може да изглежда като:
Да се откажем в последния момент от важно събитие с партньора си, защото тайно се страхуваме, че другите ще видят колко много не си подхождаме и ще изглеждаме смешни в очите им.
Не полагаме усилия във връзката: Синдромът на измамника може да накара всичко ново да изглежда страшно. Може да имаме мисли като: „Ако ме отхвърлят, поне няма да е тази моя версия, която дава всичко от себе си и въпреки това няма да бъде достатъчно добра.“
"Краят на връзката така или иначе е неизбежен, затова ще ескалирам отношенията докато не бъда изоставен, за да мога да си потвърдя, че наистина не ставам и ще умра сам."
В една връзка синдромът на измамника може също да ни накара да:
Смятаме, че когато ни критикува, нашият партньор има намерения веднага да прекрати отношенията ни.
Игнорираме проблемите във връзката.
Да се „отписваме“ емоционално от връзката.
Трудно се доверяваме на партньора и го ревнуваме.
Ставаме отбранителни и не можем да водим диалог.
Страх ни е да сме автентични около партньора си.
Какво да направим, ако имаме синдром на измамника във връзката?
Да наблюдаваме мислите си, за да разберем какво провокира натрапливите усещания, които имаме. Да наблюдаваме вътрешния си диалог и да го променим от критикуващ към разбиращ и подкрепящ. За тази цел можем да си водим терапевтичен дневник.
Да споделим с партньора си нашите страхове и несигурност.
Да изградим състрадание към себе си. Състраданието към себе си включва да развием внимателен подход както към положителните си качества, така и към областите, в които бихме могли да израснем, да изградим доверие в себе си, да се страхуваме от провал по-малко.
Да потърсим подходящ за нас терапевтичен процес.
В една романтична връзка синдромът на измамника може да причини постоянни притеснения, че партньорът ни скоро ще открие, че не сме „толкова страхотни“, колкото той може да си мисли и ще прекъсне нещата. Ако не бъдат адресирани, тези несигурности могат да ни накарат да изпитаме голям дистрес, а понякога нашето самосаботиране може да доведе до края на една конструктивна връзка. Разбирането какво причинява този синдром и предприемането на стъпки за справянето с него, може да ни помогне да създадем в себе си сигурност и принадлежност, което от своя страна ще повлияе положително на връзките ни с другите.
Ако статията ви е харесала и ви е била полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора и да помогне и на тях. Сърдечно благодаря!
С признателност,
Дени
Използвани източници при написването на тази статия:
Bachem R, et al. (2020). Interpersonal manifestations of attachment avoidance: The moderating role of impostorism. sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0191886919306014
Bravata DM, et al. (2019). Prevalence, predictors, and treatment of impostor syndrome: A systematic review. link.springer.com/article/10.1007/s11606-019-05364-1