Много често в терапевтичната работа ние терапевтите препоръчваме воденето на терапевтичен дневник, който е много по-различен от дневниците, които сме си водили като деца и тийнейджъри, в които сме си записвали какво ни се е случило през деня.
Терапевтичният дневник е „мястото“, в което всеки клиент е свободен да си води бележки от сесиите, да си записва чувства, емоции, впечатления и осъзнавания в промеждутъка между сесиите. На страниците на нашия личен терапевтичен дневник ще изследваме и наблюдаваме себе си без да съдим, да се самозалъгваме или да се поддаваме на рефлекса ни да скрием нещата, от които ни е неудобно. Дали споделяме нещо от написаното в сесия зависи само от нас и никой друг, тоест нашият дневник е наша лична практика, нещо, което правим от нас за нас, нещо, което служи като обещание пред нас самите и като трамплин, за да си върнем доверието в себе си...защото на страниците в дневника оставаме оголени насаме със себе си. Дневникът служи не само за записки, но и като наше огледало.
Как да започнем да си водим терапевтичен дневник?
Няма правилен или грешен начин за водене на терапевтичен дневник. Въпреки това, следните съвети могат да са ни полезни:
• Необходимо е да сме с ясното съзнание, че воденето на дневник влиза в ежедневните ни задачи след среща с терапевта. Изисква се създаване на рутина. Много хора започват да водят дневник с най-добри намерения, но установяват, че навикът е труден за създаване. Планирането на време предварително е един от начините да поемем по-лесно ангажимента към воденето на дневник. Например, можем да планираме всеки ден между 17:00 и 17:15, да си дадем време само за себе си, не защото трябва, а защото го заслужаваме...заслужаваме да си отделяме време, да имаме пространство, да се погрижим за раните си, да чуем мислите си.
• Да намерим тихо място, където да пишем и където няма да ни безпокоят други хора. Да изключим телефона си. Да бъдем на разположение само за себе си.
• Да създадем подходящо пространство и атмосфера като затворим вратата и отворим прозорец, запалим свещ или етерични масла, направим няколко разтягащи упражнения, всичко, което ни предразполага да поседим няколко минути в тишина с мислите си.
• Може да има определена тема, която искаме да изследваме или просто можем да се оставим на мислите и чувствата сами да ни водят. Темите могат да са повдигнати по време на терапевтичната ни сесия, може да се сетим за събития, които са събудили трудни емоции в нас като тъга, безпокойство, гняв, срам или вина. Хубаво е да имаме предвид, че ако емоциите са силни и ни е трудно да се справим с тях, най-добре е само да ги щрихираме и да влезем в дълбочина на следващата си сесия при терапевт.
• Да оставим идеите да си да текат, без да се притесняваме за правопис или граматика.
Какви теми или практики можем да използваме за основа на терапевтичния дневник?
Практики:
1. Връзка с Вътрешното дете
Воденето на дневник може да ни помогне да се справим с предизвикателни или объркващи преживявания и емоции. Можем да опитаме да водим дневник изследвайки Вътрешното си дете.
Да се опитаме да си припомни детайли от детството си:
Кои са ключовите събития от него? Изникват ли ни неканени спомени? Можем ли да се сетим за случки, които са ни афектирали положително или отрицателно?
Когато пишем, не е нужно да мислим твърде усилено или да насилваме себе си. Хубаво е да се опитаме да оставим мислите ни просто да изтекат през нас върху листа. Нека не се спираме и санкционираме себе си. Да напишем нещата така, както чувстваме, че са се случили. Дори и някой друг да ни е казвал нещо друго, дори и някой авторитет от детството ни да не е валидирал това, което дълбоко в себе си сме знаели, че е вярно. Можем да се опитаме да изберем конкретно време или възраст, на които сме били, за да можем да се фокусираме. Това може да е време, в което сте имали особени затруднения като дете или време, когато сме се чувствали най-безгрижни и щастливи.
Ето няколко въпроса, които могат да помогнат:
Кое е любимото ни преживяване? Защо? Кой е бил там? Какво правехме ние? Как се чувствахме? Кои са някои от нашите хобита? Колко често им отделяме време? Защо ни харесват? Как се отнасят родителите ни с нас? Какво е било чувството да сме дете в нашето семейство? Кои са някои често срещани емоции, които изпитваме? Какво ги провокира? Къде е любимото ни място за посещение? Защо? Кой или какво искахме да станем, когато пораснем? Защо? Мечтаем ли? Кои са някои наши мечти? С кого се чувстваме сигурни и щастливи? Какво прави той, което ни кара да се чувстваме така? Да помислим за момент, когато наистина сме били уплашени, наранени или разстроени. Каква беше случката? Как се чувствахме?
И да се замислим... Все още ли имаме същите мечти? Този ли сме, който искахме да бъдем, когато пораснем? Какво мислим за отношението на нашите родители към нас сега? Как се чувстваме спрямо нашето детство? Чували ли сме истории от близки и роднини, които не смятаме, че са се случили по същия начин или не смятаме, че са се случили поради същите причини, които те описват?
2. Терапевтичен диалог
Терапевтичният диалог е техника, чрез която можем да си помогнем, за да вземем важно за нас решение, да получим повече яснота и разбиране, да стигнем до затваряне на дадена ситуация, която дълго време не ни е давала мира. Диалогът може да е с човек, който не е сред нас, с човек, на който бихме искали да кажем много неща, но знаем, че няма да бъдем чути. Диалогът може да се използва и като техника, така че да видим разговори, в които сме участвали отстрани и да разберем нашата роля в дадени отношения.
Можем да проведем диалог с различни части от нашия Аз (вътрешен критик) или със себе си на различни възрасти. Можем да използваме тази техника като част от завръщането ни в тялото в терапевтичния процес, като водим диалог с тялото ни, през какво е преминало то и как се чувства в момента, къде са разположени блокираните емоции (страх, гняв, тъга), кои органи са афектирани и т.н.
3. Писане на писмо
До майка ни и баща ни, до бивши партньори или приятели, до нас самите, когато сме били по-малки, до бъдещото ни аз, до нероденото ни дете. В тези писма можем да вложим всичко без цензура, без да се спираме, всичко недоизказано и потиснато да осветлим и да освободим. Ако решим, след като напишем писмото и го прочетем, можем или да си го запазим или да го изгорим като ритуал, чрез който финално да пуснем болката, която носим.
4. Да пренапишем личната си история с различен край
Много често в процеса на една история главния герой преминава през различни предизвикателства и препятствия. В процеса на нашия живот ние не осъзнаваме, че макар да сме пораснали и да сме се променили, все още реагираме от части, които са заключени във времето и незрели. Много често все още се чувстваме като жертвата, която сме били като деца, макар вече да сме възрастни хора напълно способни да се грижат за себе си. Истината е, че сме били жертва, но сме оцелели. Можем да пренапишем историята си от друга гледна точка и с друг финал, този, който отразява цялото ни пътуване, уроци и нашата лична вътрешна промяна. Да видим себе си в друга светлина, тази на Оцелелия.
Въпроси за себепознание:
1. Ако можех да напиша писмо, в което прощавам на някого, какво бих написал и на кого?
2. Ако можех да напиша писмо, в което прощавам на себе си, какво бих написал?
3. Как бих описал безусловната обич?
4. След дълъг ден, най-доброто нещо и най-милото нещо, което мога да направя за себе си е....
5. Кое е нещото, което най-много ме балансира? Което ми дава сили? Което ми припомня кой съм?
6. Как мога да съм по-мил към себе си?
7. Какво съм научил от миналия си опит и как той ме е направил по- устойчив в конкретни ситуации?
8. Кои ситуации ме провокират най-силно?
9. Кои са емоциите, които най-често се опитвам да отбягвам? Кои са емоциите, които са ми най-дискомфортни?
10. Кой е най-големият ми страх? Защо?
Ако статията ви е харесала и ви е била полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора и да помогне и на тях. Сърдечно благодаря!
С признателност,
Дени
Още по темата:
Прекрасна статия на моята колежка: Терапевтичен дневник