Личните граници са жизненоважни, но не винаги са лесни за заявяване.

Много често в кабинета говорим за това какво правим след като осъзнаем детството си, моделите от възпитанието си.

Много често в терапевтичната работа ние терапевтите препоръчваме воденето на терапевтичен дневник.

Осъзнаването е най-фундаменталният инструмент за всяко изцеление и смислен, пълноценен живот.

„Вътрешното дете“ е тази структура от подсъзнанието, която крие в себе си раните от детството ни.