top of page
Search
  • Writer's pictureДени Бояджиева

Личните граници: Нашето право да бъдем себе си и да се грижим за нуждите си.

Личните граници са жизненоважни, но не винаги са лесни за заявяване. От детството ни често ни учат да сме угодни, за да се чувстват комфортно другите. Така че не е чудно, че на някои от нас ни е трудно да поставяме здравословни граници като възрастни хора. Не искаме да обиждаме или нараняваме другите, дори когато това в крайна сметка означава да нараним себе си. От малки сме били научени да поставяме чувствата на другите пред собствените си нужди до такава степен, че много от нас дори не знаят отговора на въпроса „Какво са границите?“ камо ли как да ги заявим. Това не е здравословна или ефективна стратегия за никого.



Какво представляват личните граници?

Личните граници са лимитите, които поставяме по отношение на нашето ниво на комфорт около и спрямо другите. Тези граници може да са свързани с: физически контакт (не се чувстваме комфортно да прегръщаме човек, когото току-що сме срещнали), вербални граници (как позволяваме на някого да ни говори и да се отнася с нас), нашето собствено лично пространство (кой може да влиза в спалнята ни, да рови в нещата ни). Тези граници обикновено попадат в няколко конкретни категории: емоционална (защита на собственото ни емоционално благополучие), физическа (защита на нашето физическо пространство), сексуална (защита на нашите нужди и безопасност сексуално,) работно място (защита на способността ни да вършим работата си без намеса или драма), материална (защита на нашите лични вещи), времева (защита на използването и злоупотребата с нашето лично време). Границите също могат да съществуват в различни ситуации включително: на работа, вкъщи, при посещение на семейството, навън с приятели. Наистина, всеки път, когато говорим за отношения с другите хора, вероятно имаме лични граници, които се отнасят за тази ситуация.

Като деца ние интуитивно разбираме какво представляват границите, въпреки че много от нас са отгледани в домове, където самите ни родители нямат ясни граници. Нашите родители несъзнателно прекрачват нашите граници, като ни казват да правим неща, които не ни харесват, за да бъдем „учтиви“ или „добри“. Едно балансирано възпитание не включва само послушание, премълчаване, угодничество. Едно балансирано възпитание ни учи, че е в реда на нещата да казваме „Не“, да не искаме да бъдем пипани или целувани, прегръщани. Това нарушаване на нашите граници от ранна детска възраст ни учи, че е нормално никой да не ни зачита и така тези преживявания надделяват над нашата интуиция и вродени ограничения и ни карат да поставим под въпрос нашите вътрешни, автентични, интуитивни усещания.Взряла възраст често се оказва, че отхвърляме собствените си нужди във взаимоотношенията и постоянно позволяваме границите ни да бъдат преминавани.

В началото, когато започнем да говорим за граници в терапия, много от нас се стряскат. Границите, ясните граници, които ни разделят (нашите мисли, вярвания, нужди, емоции и физически и емоционални специфики) от другите, са необходими, за да можем да развием и поддържаме автентични взаимоотношения. Способността да поставяме ясни граници и да ги удържаме във времето е от решаващо значение за цялостното ни здраве. Липсата на граници в детството често се проявява като трудност при поставяне на граници в зряла възраст. Ако не разполагаме с пространството да изразим нашатаотделност/различност- отделни емоции, различни мнения, различни реалности – ние не успяваме да изразим автентичното си Аз. Някои родители, в резултат на собствените си преживявания и свързаните с тях емоционални рани несъзнателно гледат на детето си като на средство за задоволяване на собствените си нужди (това може да включва доверяване на неща на детето, които не са за неговата възрастова група или третиране на детето като на „най-добър приятел“) .



В тази динамика емоционалните линии се размиват, защото никой в семейството няма пространството да развие автономност или да изрази напълно автентичното си Аз. Това се нарича „заплитане“. В заплетеното състояние има пълна липса на отделност. Родителите са прекалено инвестирани в живота на децата си. Възможно е да има почти постоянен контакт, въпреки че децата са вече големи и би трябвало да имат самостоятелен живот, най-вече защото липсата на контакт предизвиква страх и емоционална реакция у всички. Родителите се страхуват, че не могат да контролират детето, а детето се страхува да бъде отхвърлено от семейната единица. Няма истинска връзка, обединение на душите, защото никой никога не е напълно себе си. Често тези, които участват в този модел, чувстват фалшива близост и интимност със семейството си,която отпада щом адресираме травмите им в терапия.Споделянето на силни емоции сплотява групата, а липсата на граници налага споделена реалност. Няма автентична връзка, защото истинската близост включва взаимно споделяне с ясни граници и свободата отделните реалности да съществуват едновременно. Тези рани от детството оформят начина, по който комуникираме с другите в зряла възраст (травма свързаност), докато следваме външни, а не вътрешните си усещания и принципи. Тъй като нямаме сигурна връзка със себе си и активно сме отричали собствените си нужди, ние не знаем какви са нуждите ни, камо ли как да ги заявим ясно. Вместо това очакваме другите да очертаят границите ни, а често те нямат интерес да го правят.

Целта на границите е да ни пазят и да ни поддържат балансирани, да не изпадаме в неприязън от това, че хората ни използват или не ни оценяват, защото всъщност ние сме им позволили това с нашето безгранично присъствие, отдаване на време и внимание, угодничество, раболепие, ролята на спасител и „човекът, който оправя всичко.“ Посредством границите ние сме способни не само да се свържем с нашето автентично Аз, но и да позволим на другите да бъдат себе си без да искаме да ги променяме. Границите ни помагат да преценим добре кое нещо, човек, ситуация са за нас и кое не е за нас. Границите ни подкрепят в това да избираме битките си, вместо да се бием на всички фронтове едновременно и то често зачужди цели.

Границите осигуряват необходимата основа за всяка връзка, която имаме - най-вече - тази, която имаме със себе си. Те са подпорните стени, които ни предпазват от това, което ни се струва неподходящо, неприемливо, неавтентично или просто нежелано и не само...дават ни правото да защитаваме себе си и интуитивните си усещания за нередност. Способни сме най-сетне да следваме себе си и да живеем така, както желаем, а не в угодност на другите хора.



Границите са от съществено значение за качеството на нашия живот и са същомного страшни в началото, особено ако идваме от заплетена семейна динамика, където границите не съществуват или постоянно се нарушават. Повечето от нас никога не са се научили как да казват „Не“. В резултат на това ние казваме „Да“ твърде често и изпълняваме твърде много изисквания, докато не достигнем точката си на пречупване. След това често изпитваме вина и срам от внезапните си избухвания, в плен сме на „клетката на добротата“ – жаждата ни да бъдем ценени ни заключва в капан, създаден от нас самите. Реалността е, че да бъдеш верен на автентичното си Аз не ни прави лоши или недостойни, а ни позволява да отстояваме собствената си стойност. Да се научим да казваме „Не“ и да не бъдем толкова отстъпчиви през цялото време е важна част от възстановяването на връзката със себе си. Да се научим да казваме „Не“ често е най-милостивото нещо, което можем да направим за себе си и за тези, които обичаме.

Въпреки че се опитваме да се научим как да поставяме граници, доста от нас съществуват в другата крайност: прекалено твърди граници. Не допускаме никакво свързване, окопаваме се и не допускаме никого, за да избегнем болката от отхвърлянето и изоставянето. Поддържаме строги правила на поведение за себе си и онези, които успяват да преминат през стената/бариерата, която ни дели от външния свят. Имаме непосилни очаквания и изисквания и рискуваме да останем сами, защото никой човек не може да пробие оловната стена, с която сме се оградили. Важно е да знаем, че никоя крайност не е здравословна, а опознаването на видовете граници ни прави адаптивни и способни да виждаме нюансите на всяка една ситуация, за да можем ясно да преценим кой тип граница да използваме.

Кои са типовете граници?


Границите са много важна част от нашата любяща дисциплина и грижа за себе си, която ни позволява да:

  • Бъдем нашето автентично аз.

  • Да се освободим от неприязънта, че не сме чути, видени, зачетени.

  • Да регулираме емоциите и нервната ни система.

  • Да създадем цялостно чувство за безопасност в тялото, нашите връзки и нашия свят.

Четири основни типа граници:


ФИЗИЧЕСКИ - тяло и физически контакт

  • Разбиране и действие според нуждите на тялото, обгрижване на тялото (като малко дете).

  • Способност да разбираме ресурсите си, да усещаме кога имаме нужда от почивка и да си я позволяваме.

  • Да можем без неудобство да комуникираме предпочитанията си около личното ни физическо пространство и контакт.

  • Способност да стоим заедно с дискомфорта и големите емоции, които дават отражение в тялото ни, устойчивост и разбиране, че другите хора също имат нужда от пространство да изразят своите собствени нужди около ресурсите на тялото им и нуждата от почивка и лично пространство.

МЕНТАЛНИ/ПСИХИЧЕСКИ- мисли, ценности, мнения, вярвания

  • Знание за и свързаност с нашия вътрешен свят.

  • Наш е изборът дали да споделим този вътрешен свят с други хора и как да се случи това. Ненасилие.

  • Способност да си позволим да имаме различни вярвания, мнение от другите хора и разбиране, че другите имат право на същото.

  • Позволяваме на другите да изберат дали техният вътрешен свят ще бъде споделен с нас. Ненасилие.

РЕСУРСИ- емоции, енергия, време

  • Разбиране, осъзнаване на личните емоции и способност за тяхното балансиране и здравословно изразяване.

  • Емоционална регулация.

  • Уважаване на личния избор за това как искаме да изкарваме времето си. Спиране на "крадците на време".

  • Способност да стоим спокойно с чувствата си и тези на другите хора, без осъждане и насилствена промяна или отричане на вътрешната реалност (нашата и на другите) - "Не можеш да се чувстваш така...", "Е, голяма работа, я се стегни...." - вътрешен диалог, вътрешен критиксъщо така.

  • Уважаваме нуждата на другите да избират как да прекарват своето лично време (може да не е с нас и това е ок).

  • Позволяваме на себе си да си дадем пауза или да излезем от ситуацията, когато се почувстваме свръх стимулирани (по време на голям спор да излезем навън/ от стаята).Това дава необходимата пауза, за да се регулираме емоционално, да включим зрелите структури и да се върнем към ситуацията вече по-балансирани. Паузата е граница между това да сме реактивни или осъзнати.

ДУХОВНИ - нашата връзка или липса на такава с нещо по-висше

  • Способност за осъзнаване на личната вяра и връзка с по-висша сила.

  • Способност за приемане на различната вяра и уважение към различната гледна точка. Като изискваме същото и към нас.

Стилове в границите

ТВЪРДИ/"ТУХЛЕНА СТЕНА"

  • Малко интимни/близки връзки

  • Хроничен страх от отхвърляне

  • Емоционална откъснатост

  • Трудност при търсене на помощ , показване на уязвимост

  • Яростно защитаване на личното пространство

РАЗХЛАБЕНИ/НЕДЕФИНИРАНИ

  • Компулсивно угаждане на нуждите на другите (people - pleaser). Съзависимост.

  • Самооценката се определя от мнението на другите.

  • Обща неспособност да се каже "НЕ".

  • Постоянно свръх споделяне на лична информация с цел бързо сближаване.

  • Хронична роля на помощник/спасител.

ЗДРАВИ ГРАНИЦИ

  • Осъзнаваме и ценим собствените си мисли, мнения и вярвания.

  • Познаваме нуждите си и знаем как да ги комуникираме на другите.

  • По подходящ начин споделяме лична информация, когато преценим, но не на всяка цена.

  • Способни сме да казваме "НЕ", когато е необходимо, и приемаме другите да правят същото.

Повечето от нас ще имат комбинация от стилове. Например, може да имаме здрави физически граници и твърди емоционални граници, което да създава проблем при задълбочаването на връзките ни.


При всички видове граници е важно да разберем, че границата не е за другите, тя е за нас. Границата е действие, което предприемаме за себе си, независимо как реагира другият човек. Важен аспект на определянето на граници е да позволим на другите да имат свои собствени граници и да зачитаме и уважаваме техните, докато заявяваме и утвърждаваме своите. Когато нуждите ни не са задоволени или са активно нарушавани, не можем да посочим с пръст друг човек и да кажем: „Ти трябва да се промениш“. По-добрият въпрос, който трябва да зададем е: Какво трябва да направя, за да съм сигурен, че нуждите ми са по-добре задоволени? И да носим личната си отговорност, ако изберем да останем в ситуация или с човек, който вече е показал, че не зачита нуждите и границите ни.



3 етапа на границите: от несъществуващи до гъвкави, самоуважителни граници.

ЕТАП ПЪРВИ - първоначален опит с границите/полезни въпроси


1. Какво ми пречи, когато става въпрос за поставяне на граници? (напр.: страх от загуба, нараняване на някого)

2. С какви нарушения на границите най-много се идентифицирам? (напр.: физически, емоционални, интелектуални, духовни).


ЕТАП ВТОРИ - когато започваме да опознаваме нуждите си/взаимоотношения


1. Как да различа безопасни от несигурни хора?

2. Кои са някои червени флагове, на които е необходимо да обърна внимание?

3.Как да разбера кога някой е отговорил добре на моите граници? Какво ме кара да ги възприемам отново като безопасен контакт?

4. Мога ли да се поправя, когато съм изразил границите си твърде грубо? Ако не, какво ми пречи?


ТРЕТИ ЕТАП - когато сме започнали да заявяваме и утвърждаваме границите си/баланс.


1. Има ли области, в които съм твърде твърд с границите си, когато всъщност не е необходимо?

2. Къде може би използвам границите като форма на „контрол“, за да не изпитвам собствените си неудобни чувства?

3. По какви начини мога да бъда малко по-справедлив, балансиран и склонен да преговарям при определянето на граници?

4. Имам ли някакви граници, които всъщност може да ми пречат да се сближа с хора, които са надеждни?


Границата е лимит. Чрез ограниченията, които сме поставили, ние защитаваме целостта на нашия ден, нашата енергия и дух, здравето на нашите взаимоотношения, както и нашето сърце. Да имаме граници е като мембрана, която поддържа организма непокътнат. Пропуска положителни неща вътре. Оставя вредните неща навън.


Фази на границите, през които преминаваме в поставянето им:


Първата фаза: ОСЪЗНАТОСТ


Започваме да разбираме, че определени граници са били (несъзнателно) нарушени:


•Физически, емоционални, интелектуални, духовни

•Дълбоки чувства на гняв, объркване

•Усещаме желание да се отдръпнем от хората

•Срам/усещане за разобличаване

•Изследване на вътрешните конфликти, които пречат на поставянето на граници.

Една от най-важните практикие даизследваме нашите (скрити) страхове, които ни пречат да поставим здрави граници.


Често срещани страхове около поставянето на граници:


•Страх от загуба на любов или благоразположение.

•Страх да не бъдем съдени/неразбрани.

•Страх от загуба/изоставяне.

•Страх да не нараним някого.

•Вина/Срам.

•Страх да не станем прекалено контролиращи и отблъскващи.

Втора фаза: ОТСТОЯВАНЕ


Започваме да отстояваме границите си по силен, твърд начин:

  • Чувстваме се сякаш ставаме все по-силни и можещи.

  • Нова връзка/разбиране на нашите лимити.

  • Често много объркващ етап.

  • Повече яснота относно безопасни връзки и токсични връзки.

  • Постоянна ревизия на границите и търсене на баланс.

Трета фаза: ПРЕГОВОРИ/КОМПРОМИСИ

  • Имаме вече някакъв опит с границите

  • Оценяваме къде границите трябва да са твърди, гъвкави и къде те са едностранчиви вместо реципрочни.

  • Успели сме да лекуваме някои рани, които границите ни са пазели.


Всички взаимоотношения е хубаво да включват здравословни граници и процес на преговаряне и компромиси с цел да се намери средно положение, което работи и за двамата. Преговорите не са едностранчив опит. И ДВАМАТА работим за решение, което е подходящо и за ДВАМАТА.


Как се проявява това във вашия опит?

На кой етап сте в момента? Можете ли да идентифицирате кой етап ви е най-труден?


Как да заявяваме границите си?

Първата стъпка в установяването на границите е да ги дефинираме – да изследваме живота си и да забележим къде липсват граници. Ако нямаме граници, може да е трудно да решим къде да ги поставим.



Ако никога не сме имали или не сме поставяли граници (определено не сме сами!), идеята да ги създадем може да породи много вина. Това е много често срещано чувство, когато започнем работа с границите – вина, срам, чувството, че сме лоши и ще загубим връзките си. Много от нас са били научени, че не е добре да задоволяваме собствените си нужди, да имаме собствено пространство или да защитаваме собствената си енергия. Докато практикуваме, в един момент ще започнем да се чудим как някога сме живели без здрави граници.

  • Искаме да поставим граница, когато се чувстваме спокойни и здраво стъпили на земята (не по време на конфликт, когато сме емоционални и нестабилни/провокирани, тогава сме потънали в инстинкта за „бой или бягство“).

  • Да избягваме влизането в обяснителен режим (също част от постоянното ни живеене в режим на оцеляване и травма- реакцията „омилостивяване“). Ако моделът ни досега е бил да сме вечно в услуга и угаждане на хората около нас, може да изпадаме в обяснителен режим и да се извиняваме за границите си.

  • Практиката включва да заявяваме границата си и след това да приемем отговора на човека отсреща, независимо какъв е той. Не можем да контролираме как хората реагират на нашите граници, това, което можем да направим е да ги заявяваме, дори когато се чувстваме неудобно в началото.

  • Границите са наше право. Да имаме ясна комуникация относно това как искаме да се отнасят с нас е акт на любов към себе си, както и уважение към другия човек, защото му показва, че е достатъчно важен за нас, за да му споделим нашите нужди.

Как да поставим здравословна граница?


Понякога можем да заявим границите си само с няколко думи. Ясните и семпли изречения са чудесни за новобранци в поставянето на граници:

„Това просто не работи за мен.“

„Не се чувствам комфортно да правя това.“

„Не се чувствам удобно да говоря за това.“

„Благодаря ви за поканата, това не е нещо, което мога да направя в момента.“

„Не съм на разположение.“

„Ще ми трябва известно време, за да помисля за това, ще се свържа с теб/вас по-късно."

„Това не е подходящо време за мен.“

„Това звучи като страхотна възможност, просто нямам място в графика си.“

Понякога границите включват по-задълбочена комуникация. Това са сложните граници и те включват последващо поведение, което означава, че ако „x“ се случи, аз ще направя „y“. Границите не са предназначени да контролират други хора. Ако някой наруши или пренебрегне нашите граници, наша отговорност е да спазваме границата, независимо от действията на другия човек.

Комуникирането на нови граници изисква практика:


„Разбирам [вмъкваме нашето разбиране за тяхното поведение], когато ти [вмъкваме проблемното поведение], аз чувствам [вмъкваме чувствата си] и разбирам, че това е нещо, с което може да не си наясно, затова ти го споделям. В бъдеще [вмъкваме какво бихме/не бихме искали да се случи отново]. Ако [вмъкваме основното проблемно поведение] се случи отново, ще [вмъкваме как ще започнем да реагираме по различен начин, за да задоволим собствените си нужди]. Правя тези промени, така че [вмъкваме своето намерение за нашата нова граница] и се надявам, че разбираш, че това е важно за мен.“

Пример:


„Разбирам, че може да се чувстваш неудобно от новия ми избор на храна. Когато постоянно коментираш какво ям или не ям, се чувствам неудобно да се храня около теб и разбирам, че може да не си наясно с това и може би нямаш намерение да ме караш да се чувствам неудобно. В бъдеще бих искал/а да избягвам да говоря за храна или да обяснявам избора си на такава. Ако отново чуя коментар относно моя избор на храна, ще напуснанашия разговор или дейност, в която участваме заедно. Правя тези промени, за да можем да поддържаме връзката си честна и ясна. Надявам се, че можеш да разбереш, че това е важно за мен."

Границите са основата на всяка наша връзка, включително връзката ни със себе си. Границите са ограниченията, които поставяме около това, което чувстваме като безопасно и подходящо в живота ни. Всеки човек има различни граници, поради което е важно ясно да съобщим нашите граници и да слушаме, докато другите хора съобщават своите. Като заявяваме и удържаме границите си, ние учим хората около нас как да се отнасят с нас. В нездравословните и взаимозависими връзки обикновено липсват граници. Партньорите може изобщо да нямат граници или границите постоянно биват нарушавани или игнорирани. Всички здрави взаимоотношения имат граници! И емоционално здравите хора са отворени към границите на другите, защото знаят, че спазването им ще направи връзката по-безопасна, по-силна и по-сигурна. Ние имаме право да заявяваме границите си, както и имаме правото да напуснем без вина взаимоотношения, в които границите ни биват системно нарушавани.


Границите са една много, много важна стъпка към по-качествен и здравословен живот!

Ако статията ви е харесала и ви е била полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора и да помогне и на тях. Сърдечно благодаря!


С признателност,


Дени


Използвана литература:

Dr. Nicole LePera


Ела да продължим диалога на: Дени Бояджиева



コメント


コメント機能がオフになっています。
bottom of page