Да изгубим приятелство понякога е неизбежно, когато растем и се променяме. Както се променят нашите възприятия, така ще се промени и нашата съвместимост с определени хора.
Да надраснем определени хора и ситуации е нормална част от живота. Понякога няма нищо лично. Ние имаме наследствен страх от самотата, който ни кара да поставяме акцент върху количеството, а не качеството. Научени сме да вярваме, че да имаме много приятели означава нещо за личността, която сме, както и успеха ни в живота. Мислим си, че това ни кара да изглеждаме харесвани и способни.
Често е много по-прието да скъсваме отношения с партньор, отколкото да прекъснем приятелство. Приятелствата се приемат като нещо вечно, нещо неизменно във времето, но как може това да е вярно, когато нашите житейски ситуации, нашата личност и възприятия се променят постоянно на база опита и преживяванията ни?
Приятелството изглежда завинаги, дори и когато е ясно, че връзката е пресъхнала, че вече нямаме нищо общо, нямаме еднакви ценности или разбирания. Връзките се променят както ние се променяме и да стоим срещу този естествен процес ще ни донесе само негативи.
Хора влизат в живота ни в определени периоди и излизат през други. Трябва да се научим да пускаме това, което вече е противоестествено за нас.