Характеристиките, които ни оформят от началото на живота ни, остават доста стабилни във времето. Те са най-близкото нещо, което имаме като навигационна система, когато се опитваме да предвидим отношенията си с хората.
Независимо дали искаме да разберем себе си, да преценим дали можем да имаме дългосрочна връзка с даден човек, да видим докъде ще стигнат приятелствата ни, има няколко личностни характеристики, които могат да ни ориентират.
Кой от нас може да предвиди в какво ще се превърнем ние, нашите приятели, бизнес партньори, когато бъдем хвърлени в нов набор от обстоятелства? Психологията знае, че бъдещето расте от миналото, но и двете са склонни да се изграждат върху видими аспекти на характера и поведението. Възможно е да предвидим какво би се случило от днес до утре, ако знаем на какво да обърнем внимание.
Някои теории считат, че има шест области от характера на човека, които са най-важни за предвиждане на бъдещето поведение: интелигентност, целеустременост, общителност, способност за интимност, щастие и доброта. Всичките шест елемента се появяват в началото на живота и не се променят много в хода му. Някои от тях са черти повече или по-малко свързани с личността, но някои имат значителен компонент в уменията - например, как обясняваме събитията от нашия живот, дали считаме, че имаме някакъв контрол над тях. Това има голям ефект върху мотивацията и склонността на човека към щастие.
Дори и да осъзнаем важността на всеки компонент като пътеводител към бъдещото поведение, все пак трябва да знаем какво да търсим, защото не винаги нещата са както изглеждат. Например, това че в една връзка хората не се карат не е задължителен признак за щастие. По същия начин печеленето на конкурси в училище не предсказва на 100% бъдещия успех. Въпреки това се оказва, че много от характеристиките, които ни създават като личности, които ни влияят, са стабилни през времето. В резултат на това, можем да наблюдаваме тяхното развитие и да ги проектираме в бъдещето.
Интелигентността: най-голямото благо
От всички качества, интелигентността вероятно е на върха на списъка за предвиждане на бъдещия успех. Счита се, че това е най-стабилното качество с течение на времето и преди всичко продукт на генетична обвързаност. Въпреки че средата и позволява да разцъфне, интелигентността е толкова надежден водач при децата, колкото и при възрастните. Повече от всяка друга черта това е един от най-важните индикатори за вероятността да се справяте добре в живота.
Целеустременост: доколко гоним целите, които сме си задали
Всеки определя себе си по различен начин, но има ли жив човек, който не иска да успее? Да се справяш добре в живота е хубав идеал. За някои хора целта е финансова стабилност, за други обществено внимание и признание. Двете неща, върху които трябва да се фокусираме е как човек дефинира успеха и колко е готов да работи за постигане на целите си.
Общителност: способността за взаимност
Приятелството е един отделен свят със собствени правила и вътрешни награди, щастието е една от тях, както и интимността и взаимността. Взаимоотношенията с приятелите зависят от равенството и реципрочността , затова то води до такова вътрешно удовлетворение. Способността да създадем и задържим приятели е един перфектен прозорец към характера на човека.
Интимност: Капацитетът за уязвимост и доверие
Помислете за интимността като важен източник на баланс, най-дълбокото ухажване в живота, най-дълбокия източник на комфорт. И тъй като тя е коренът на психическата сигурност,една солидна основа , от нея извира способността ни за промяна, за изпробване на всичко ново, за прегръщане на и разгръщане в живота. Оценете способността на някого за интимност и ще разберете нещо за способността им да се доверяват на друго човешко същество, да разкрият уязвимостта си, да поемат ангажимент от всякакъв вид, да поемат неизбежните промени, да създадат дълбоки отношения.
Като се има предвид дълбочината на уязвимостта, която отличава интимните отношения, способността за интимност не би могла да съществува без желанието да се доверим на друго човешко същество. Всъщност нито едно човешко действие не може да просъществува стабилно в отсъствието на доверие, защото постоянната предпазливост създава атмосфера на непрестанно подозрение. Доверието, разбира се, почива върху самата основа на предвидимостта. Нещото, с което стартирахме тази статия.
Щастие: Капацитетът за намиране на удовлетворение
Щастието се дефинира до голяма степен от културната среда, в която човек живее. Това води до доста голямо объркване понякога. Философите и психолозите твърдят, че щастието идва, когато човек придобие чувство за смисъл и цел, но консуматорската култура като нашата дефинира щастието по съвсем различен начин, чрез линейността на събитията (успех, след успех, след успех) или чрез способността да притежаваме неща. Това е хедонистично щастие, а животът почти никога не е линеен. Убеждението и разбирането на човек какво е щастие, ще разкрие не само дали е готов да го създаде, но и колко вероятно е това да стане. Всеки, който издига в култ материалното накрая ще бъде доста разочарован. Щастието, което носят материалните удоволствия е доста краткотрайно.
Доброта: какво оставяме след себе си
Някои аспекти на морала се генерират отвътре, а други отвън - например, степента, до която човек вярва, че целта оправдава всяко средство. Емпатията се проявява рано в живота и е стабилна черта. Колко мотивиран е някой да се грижи за вас, когато сте наранени? Колко внимателен е човекът към вашите цели? Емпатията е похвална сама по себе си, но има огромна социална полезност. Тя е вътрешният мотиватор да се борим срещу злоупотребата и експлоатацията на другите и на нас самите (да, трябва да изпитваме емпатия и към себе си). Способността за емпатия е необходима за проява на доброта, но не е достатъчна. Още един знак е готовността да се помогне на друг. Способността за морално разсъждение се различава от моралното поведение. Да мислим за болката или ситуацията на друг трябва да е обвързано с действие, за да бъде добротата истинска и емпатийният цикъл завършен. Човек трябва да е способен на емоционално регулиране. Този, който може да контролира собствените си емоции (особено отрицателни като гняв и безпокойство) без да ги отрича, ще бъде в състояние да толерира недоволствата на другите, да не бяга от тях и би имал силата и капацитета да им помогне.