Кога започва желанието да търсим себе си? Каква е тази фундаментална нужда да търсим смисъл в нещата, които ни се случват?
Нашият свят е толкова съсредоточен върху съревнованието, въху консумацията на преживявания, гоненето на изплъзващия се живот (доста обсесивно бих казала). Това е една свръх нужда пътят ни да има смисъл на всяка цена. Приятелите в училище, първото гадже, първата целувка, първата двойка по математика (от много следващи), първият път, когато разбираме, че родителите ни са само хора, а не богове, първото разочарование от близък човек, от нас самите, първата ни морална сивота, първият път, когато умишлено нараняваме някого заради егото си и после съжаляваме. Пътят ТРЯБВА да има смисъл (да му предадем наш смисъл), защото ни коства много, не само в години, но и в душа.