Какво е личността? За да отговорим на всеки въпрос свързан с личностно разстройство или промяна на личността, първо трябва да дефинираме какво е личност. Повечето психолози дефинират личността като трайните качества в индивида, които се проявяват в поведението му при различни обстоятелства.
Как се променя личността по нормален път?
Понякога всеки желае да бъде някой друг, независимо дали става въпрос за няколко леки корекции на личността или напълно пренаписване на историята на живота в стил Гетсби или Граф Монте Кристо. Тези, които обичат да отлагат могат да пожелаят да бъдат някой по-продуктивен, тези, които са склонни към депресия могат да се надяват да бъдат по-оптимистични, срамежливите да искат да бъдат душата на компанията. Всъщност най-малко 78% от хората на възраст между 18 и 70 години изразяват желание да променят централна характеристика на личността си. Промяната на основна черта в личността (като интровертност или екстравертност) е трудно начинание, много по-лесно е да се промени поведението. Никога не е твърде късно за хората да правят това, което искат да правят, а с малко пот и малко късмет е възможно да се излезе от старите модели и всеки да стане личността, която е мечтал да бъде. Промяната на личността в следствие на промяна в житейския статус ( когато се оженим, когато ни се роди дете) и тази, породена от травмиращи събития за мен е нормална.
Фиксирана ли е личността?
Тъй като е голямо предизвикателство да се промени основния елемент на личността, хората могат да започнат като правят по-леки корекции в своя характер. Последните изследвания показват, че личността е по-податлива, отколкото някога сме вярвали. Как да започнем процеса на трансформация? Първата стъпка е да признаем, че промяната може да бъде изключително трудна. Мозъкът жадува за безопасни, предсказуеми сценарии и несигурността на новото поведение може да предизвика усещане за дискомфорт и тревожност. Така промяната изисква приемането на тези „отрицателни“ чувства, като същевременно се признава ползата от това да и дадем шанс. Следващите стъпки са формулиране на план за промяна - очертаване на целите и разделяне на всяка цел на малки, постепенни, конкретни стъпки. Постигането на всяка стъпка води до мотивация за следващата.
Какво е личностно разстройство?
Нормалната промяна на личността, съзнателна или предизвикана от определени травмиращи събития, няма общо с личностните разстройства. Какво са те? Според МКБ-10 (Международна класификация на болестите 10-та ревизия) личностовите разстройства представляват „... дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение, които се проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина, по който средният индивид в една култура възприема, мисли, чувства и, особено – общува с другите“.
Разстройствата на личността са дълбоко вкоренени, ригидни начини на мислене и държане, които водят до нарушени взаимоотношения с други хора и често причиняват стрес за индивида, който ги преживява. Професионалистите в областта на психичното здраве формално признават наличието на три групи (клъстъра).
Група I – Ексцентрични разстройства: параноидно личностово разстройство, шизоидно и шизотипно разстройство.
Група II — Драматични разстройства: Нарцистично, хистрионно, гранично разстройство.
Група III — Разстройства на тревожността или страха: зависимо, отбягващо и обсесивно-компулсивно личностово разстройство.
Трудни ли са за идентификация личностните разстройства?
Първите признаци на личностно разстройство обикновено се появяват в края на юношеството или ранна зряла възраст. Въпреки че разстройствата, групирани в рамките на всеки клъстър, имат сходни симптоми и черти, един човек може да няма точно същите симптоми като друго лице със същото заболяване, нито в същата степен. Хората с едно лично разстройство често имат симптоми на поне още едно. Те могат да не осъзнават различията си, защото възприемат своите собствени изкривени мисловни процеси, емоционални реакции и поведение като нормални. Лечението обикновено се фокусира върху контролиране на симптомите, които в някои случаи могат да намалеят с възрастта.