Травмата в миналото може да доведе до много щети. Една от най-бруталните е това да не се чувстваме изцяло живи в настоящето, да не можем да бъдем "тук и сега", да бягаме в съзнанието си от реалността, която за нас продължава да е непоносима.
Травмите причинени от пренебрегване в детството и домашно насилие предизвикват хаос в нашите тела. Травмата от насилие в по-късна възраст също. Травмата и произтичащият от нея стрес ни уврежда чрез физиологични промени в тялото и мозъка, които не се успокояват с времето особено при травматични събития, които се повтарят. Тези вреди, когато станат неадресирани в терапия, могат да продължат през целия живот. Ужасният стрес, който сме преживели особено в най-беззащитните ни моменти, може да ни предразположи към всичко - от диабет до сърдечни заболявания, автоимунни заболявания, може би дори рак.
Ефектите от травмата върху психичното и физично здраве са безбройни. Тя афектира тялото ни чрез хормоните на стреса, които при травмиран човек се успокояват много по-бавно, но и не само това, травмата "свиква" тялото ни на определени реакции, създава дразнители (triggers), които ни карат да отреагираме диспропорционално на обикновени стимули. Травмата влияе на ежедневния ни живот по начини, които не могат да бъдат разбрани, ако не гледаме през призмата на травма психологията. Много често са афектирани способностите ни да учим, да внимаваме, да пробваме нови неща, взаимоотношенията ни, способността ни да се доверяваме и да правим нови приятелства, както и умението ни да ги поддържаме и развиваме.
Когато потискаме травмата и и забраняваме да бъде чута, тя намира начин да се появи в тялото ни така, че да няма как да не и обърнем внимание.
Не само екстремните преживявания се "задържат" в тялото и психиката ни. Семейните отношения, в които често се е прибягвало до вербално насилие или пренебрегване на емоционалните и физически нужди, подготвя едно дете, което е вечно нащрек, в готовност за бой или бягство. Цялостната система на това дете ще бъде стресирана, като то може да бъде толкова "изтръпнало" от страх, че не е способно да изпитва удоволствие от живота, като целта на цялото му съществуване ще бъде насочена към предпазване от бъдещи травми.
Така това дете става възрастен, който дори на физиологично ниво не е способен да бъде спокоен в кожата си, да изпита чиста радост или щастие. Един човек, който може цял живот да се чувства различен, деформиран, отделен от целия свят, отхвърлен от хората. Един човек, който може да не е способен да се свърже с хората около него, докато дълбоко в себе си жадува за истинско свързване. Един човек, който може и да не помни защо е избрал да стане такъв, докато не реши да изследва себе си и да получи дарът на терапията.