Вглеждай се в цялото. Вторачването в болката прокарва пътя на нещастието, защото стеснява фокуса ни. В началото всичко е ново и вълнуващо, но дните минават и животът ни се превръща в навик, връзките ни също.
Много хора се „лекуват“ като се пристрастяват към чувството на влюбеност или към постоянното започване на нещо ново (без да доведат докрай старото). Високите емоции се използват като бягство от другите нюанси на живота, досадните, неприятни нюанси. В началото сме мечтали да имаме някой до себе си, благодарни сме за утехата да бъдем видени, забелязани, избрани, разбрани и прегърнати.
След време будуваме среднощ и се изнервяме на начина, по който партньорът ни краде завивката или оставя мръсната лъжичка на плота в кухнята. Досадата, неудовлетвореността са неща, които ако бъдат оставени, ще се разпрострат върху всеки аспект на живота ни. Понякога връзки се провалят, защото човекът не се е разбрал със себе си, изпитва вътрешна криза, която не знае откъде идва и търси причината вън в партньора или семейството. А всички ние сами сме отговорни за нашето щастие.
Не казвам, че няма партньори, които не грешат или не ни третират както трябва, но казвам, че много често проблемът е вътре, докато сме чакали някой да ни разбере, приеме и обича каквито сме (изглежда мечтата на всеки) не сме се запитали дали сме разбрали, приели или обикнали себе си, а всъщност това е основата на всичко останало.