Исках да напиша няколко думи за поучаването, проекциите, очакванията (които са изцяло наша отговорност), излъчването на достатъчно "любов и светлина", идеите на всеки как един психолог трябва да изглежда, да пише, какво да публикува и как да се държи...
Аз съм психолог по образование и призвание, минавам нелеко обучение за терапвет и нямам в себе си само любов и светлина, имам и много тъмнина. Един психолог трябва да не се страхува от тъмнината на другите, а за да стане това трябва да е опознал и приел, прегърнал дори своята.
Прочетете го пак. Да е Приел, да е Прегърнал, не изкоренил, не изхвълил. Това, драги, е невъзможно. Преди да ми цитирате гуру, на който сте последователи, опитайте се да разсъждавате за себе си. Вие също сте важни. Вие също сте способни да мислите.
Дали този гуру реално е толкова светъл и чист колкото се преставя? "Светъл" и "чист", но едновременно е И близко до хората? Наистина ли?
Тези, които са близки до хората, са човеците с ясно съзнание за собствената си греховност, но И с много силно развито чувство за справедливост. Хора изстрадали своята духовност, своя опит, своето мислене, своя морал.
Това ги прави пример, не "любовта и светлината" каквото и всъщност да значи тази така вече изтъркана фраза.