Какво означава да си в застой и защо тази дума ни плаши толкова много? За мен 'застой' означава да се чувствам откъсната от Вселената или чудото на живота. Застой е състояние, което оставяш да се случи, когато изпитваш страх и оставяш този страх да управлява решенията ти.
Има я и другата крайност обаче - да си толкова забързан, вечно устремен към следващото нещо, че да не довършваш предишното, да търсиш постоянно следващото постижение и следващата цел и да подминаваш истинската стойност на това, което се намира пред теб, убеден, че следващото постижение или успех ще те направи цялостен или завършен, достоен за обич. В действителност щастието, завършеността се намират само в сегашния момент. Как възприемаме външния пейзаж влияе на нашия вътрешен пейзаж.
Ако надмогнем запечатването на определени норми и поведенчески модели, които ни карат да съдим и разделяме всичко по пътя си, ще оставим живота да се разгърне пред нас в картини, музика, стихове, книги, усмивки, сълзи, вятър в полето, далечния морски хоризонт.
Нашият вътрешен пейзаж зависи от това какво избираме да видим в нас, около нас, къде ще се фокусираме и ще изпратим енергията си. Когато се почувстваме в застой, откъснати от света, нещо, което се случва на всички, нека първо намерим дъха си и така с бавни вдишвания и издишвания да слушаме, виждаме, чуваме и чувстваме без да съдим и разделяме, просто да възприемаме. Докато имаме поне едно работещо сетиво, ние можем да се почувстваме свързани със света, но за да бъдем цялостни в него, трябва да пуснем вечния критик в нас.