Убедена съм, че най-дълбокото желание във всеки от нас е да бъде свободен, истински свободен от контрола на травмите и страховете си. Това изисква много работа, търпение и готовност, защото тук няма бърз успех, няма мигновено удовлетворение.
Да бъдеш свободен означава да забравиш много заучени неща и да научиш нови неща, а понякога означава да се научиш за първи път как истински се живее. Всичко останало - комплексите, омразата към другите различни от нас, омразата към обикновения живот (защото е "скучно", а да си скучен е ужасно лошо), нуждата постоянно да сме някъде и да правим нещо (за да можем да разказваме после, ако ни питат, и по този начин да им докажем че сме важни, че имаме живот), нуждата да контролираме другия (за да не изгубим обичта му и пак да сме сами), да не бъдем ние контролирани, постоянното гонене на любовта и скачане от партньор на партньор, обсебеността с материалното като способ за постигане на сигурност срещу ветровете на хаоса - са само симптоми за реалната вътрешна борба, бушуваща във всяка душа.