"Не мисля, че съм създадена за любов, която е удобна или неусложнена. В мен има неспокойствие, което винаги ще бъде привлечено от тъмни, безумно страстни неща. Опиянителните върхове и опустошителните минимуми. Хаосът и конфликтът." ~ Бу Таплин
Понякога ни е трудно да разпознаем моделите в живота си. Особено силно се усеща това, когато става въпрос за съзнателна или несъзнателна пристрастеност към хаоса. Ние често не толкова приканваме хаоса, а по-скоро го създаваме чрез нашите действия, бездействие и реакции.
Можем да разпознаем два вида хаос - вътрешен и външен. Вътрешният хаос управлява гласовете в главата ни, тревожността ни, необяснимите на моменти реакции, предизвикани от травми в миналото или вътрешни дефицити, които можем да влачим със себе си години наред. Тези неща са част от тъканта на нашата личност и ние обикновено правим всичко възможно, за да ги управляваме, да ги лекуваме или просто да ги игнорираме (докато това ни е възможно, разбира се).
Външният хаос обикновено има много малко общо с нас - водачът, който завива в грешната лента и катастрофира, електрическата сметка, която се утроява през зимните месеци, защото наемодателят е пропуснал да спомене ефективната отоплителна система. Подобни неща са почти извън нашия контрол.
Има обаче средно положение, което трябва да се разгледа. Това средно положение е хаосът, който изглежда като външен, но всъщност е израз на нашия вътрешен свят. Разпознаването на собствения ни вътрешен хаос, който мотивира вярванията и поведението ни, който малко или много контролира живота ни, е важен аспект на самооткриването и личната еволюция. Разпознаването на външния хаос не е трудно, но да се научим да проследяваме причина и следствие, да се усъмняваме в мотивите за нашето поведение, да се опитаме да разберем как предизвикваме събитията в живота ни е изключително важно за развитието на чувството ни за лична отговорност. Да усещаме кога нашият външен хаос не е просто случайна работа на Вселената, а нещо генерирано от нас самите, е изключително важно, защото може да бъде етапът, който ни изстрелва в автентичното преживяване на себе си и нашия личен свят.
Ако сме склонни да си признаем, че търсим високите емоции, които ни доставя хаосът, първото нещо, което трябва да направим е да потърсим моделите в основните сфери на влияние върху живота ни (пари, връзки, работа, училище), които излизат извън релсите малко или много редовно. Това може да бъде първото упражнение, което да ни постави на правилната пътека, с цел да се изправим безсрамно срещу истината, да върнем силата си и от жертви на обстоятелствата да станем активни създатели на съдбата си.
За тези от нас, които са пораснали в хаотична среда, където любовта и грижата не са били давани доброволно, а условно (или въобще), хаосът става нормално състояние. Ние пренасяме това заучено поведение във връзките си, възбуждаме се от "гонитбата" и партньори, които са емоционално затворени. Бъркаме вълнението от драмата с любов.
Трябва да разберем, че това се случва не защото "нещо не ни е наред", а защото така сме научени. Хаосът, пристигнал рано в живота ни, учи на превъзбуда, свиква нервната ни система на високи емоции, където всяко спокойствие изглежда скучно. Пристрастяваме се към мощното избухване на химикали в мозъка ни, което следват една нова, трудна, дори на моменти опасна връзка.
В култура, в която пристрастеността към хаоса се е превърнала в норма, хората все повече се прелъстяват от екстремностите и вярата, че интензивността е равна на това да бъдеш жив. Когато това се случи, умът търси драма, а душата е гладна за смисъл. Този тип живот може да предизвика сърдечни вълнения, но липсата на тази пристрастяваща енергия от своя страна води до синдром на отнемането, страх и непоносимо безпокойство. Когато никога не сме се чувствали в безопасност в нашето семейство и единственото, което знаем със сигурност е, че нищо не е сигурно, животът става напълно непредсказуем и ние се приспособяваме да живеем в хаос.
Да бъдем научени, че хаосът е нормално съществуване затруднява способността ни да се спрем на едно място и да създадем нещо. Понякога дори сами предизвикваме драма във връзките си, защото се чувстваме нещастни, ако нещата вървят прекалено спокойно и гладко.
Този модел е труден за разбиране, ако не навлезем дълбоко в нас самите и не спрем да търсим причините за нашата неудовлетвореност навън. Когато започнем да се чувстваме тревожни, да разчепкваме връзката си, когато средата ни започне изведнъж да ни изглежда скучна, безинтересна, най-вероятно в нас се активира точно този модел на бягството.
По време на процеса на изцеление и опознаване на причините за нашето поведение и непрестанното търсене на силни емоции, животът става по-управляем и по-малко хаотичен. Ние започваме да сме по-автономни и по-често да се чувстваме в безопасност. Усещането за спокойствие се настанява в живота ни само, ако му позволим. Парадоксът е, че чувството на спокойствие може да бъде толкова непознато, че самото то да предизвиква безпокойство. За някой, който е свикнал на хаос и вечна промяна усещането може да се сравни с това да чакаме постоянно някой да ни нападне зад другия ъгъл. Когато има криза, независимо дали е истинска или не, ние всъщност изпитваме физическо вълнение, чувстваме се свръхактивни, живи. Пристрастяването към хаоса може да доведе до това да се ангажираме с чужди кризи, да изоставим себе си в едни приятелски или интимни отношения и да искаме да сме вечните спасители.
Изисква се огромно усилие да се откачим от това, с което сме свикнали и да разберем, че нещата, които ни привличат, понякога са в ущърб на нашето благополучие. Вместо да променяме постоянно живота си, работата си, връзките си, дома си, можем да използваме цялата тази енергия по продуктивен начин. Можем да напомним на тялото си, че заслужава да бъде в комфорт и спокойствие. Можем да напомним на себе си, че чрез креативността и приключенския дух ще можем да планираме прекрасен живот с партньора си, с приятели, без да се налага да го разрушаваме всеки път и да започваме отначало. Така пристрастеността ни към хаоса ще намалее, а това ще даде път на реорганизация на нервната ни система, лечение и едно равновесно съществуване.