top of page
Search
  • Дени Бояджиева

Граници в терапевтичния процес.

В терапевтичния процес има етични, професионални и лични граници.


1. Терапията не е спешна помощ, а дългосрочна помощ. Нека не чакаме докато нещата станат толкова зле и нетърпими, за да потърсим терапевт.


2. Да поискаме помощ е наша отговорност. Терапията не е нещо, което да правим по изключение, а е приоритет, ако искаме да се погрижим смислено за себе си и да случим качествена промяна, а не само да залепим лепенка на раната. Корените на проблема често са дълбоки, и ако искаме да живеем пълноценно е необходимо да се отнесем към вътрешната работа с необходимото уважение и приоритизиране, да идваме на сесиите си, да ползваме домашната работа и допълнителните материали, които терапевтът ни дава в живия ни живот.


3. В терапевтичната ми работа имам строго определено време, сутрин, в което отговарям на съобщения във фейсбук, Вайбър и имейли, след което вече нямам възможност да говоря, тъй като съм в сесии.


4. Както много хора, така и аз като терапевт не работя в извънработно време, празници и почивки. Не отговарям на съобщения в това време. Терапевтите също имат нужда от почивка, за да са ефективни дългосрочно и да не стигат до професионално прегаряне.


5. Терапевтите също са хора. Очевидно е, но е хубаво да се напомни. Всеки терапевт има своят темперамент, излъчване и начин на работа. Няма универсални терапевти. Важно е да усетите своя терапевт и да не се притеснявате да опитате отново, дори да не се е получила симбиоза с някого и да не сте случили лечебен процес.


6. Ако усетите, че е дошъл момент да напуснете терапия, ако не ви удовлетворява или по други причини, особено при дългосрочна терапия, за мен най-уважително е това да стане посредством финална среща, в която се обсъжда казуса лице в лице или под формата на лично писмо (по-подробен имейл). Целта на финалната среща е " затваряне " на терапията, както за клиента, така и за терапевта. Терапевтът винаги би уважил желанието на някого да напусне терапия, с разбирането, че това е част от процеса. Уважението е двустранен процес. Както клиентът влага много от себе си в процеса, така и терапевтът прави същото.


7. Терапията не е едностранен процес. Има двама активни хора, за да може да се достигне осъзнатост. Осъзнатост се постига чрез ангажираност към процеса, отдаденост, лична отговорност. Терапевтът не ни измъква и спасява. НИЕ поемаме отговорност и проявяваме готовност за действие да работим заедно с него, отдадено и осъзнато. Само ние имаме силата да пренаредим живота си, да видим миналото си в друг контекст. Терапевтът ни превежда през тъмната и страшна гора, насочва, показва скритите истини и помага да намерим ресурса стаен в нас, за да се освободим от болката, вината и обидата.


8. Терапията не упълномощава незрелите модели и ако клиентът има такава нужда, то терапевтът е длъжен да бъде честен и да упражни правото си да откаже да работи с конкретния човек, като обясни, че терапията е процес на съзряване и изисква готовност и раздяла с тези модели.


9. В терапията има спонтанност, уважение, граници, доверие, честност и връщане към реалността. Тя лекува с истина.


10. Първата стъпка е осъзнатост, втората смелост да потърсим помощ, а след това поемане на отговорност, отвореност и мотивация, преосмисляне и преработване, за да създадем нов път пред нас.


Никога не е късно да започнем терапия! Никога не е късно да се върнем към себе си! Няма такова нещо като прекалено стар съм или


С признателност и уважение,

Дени

10 views
bottom of page