Нека поговорим за граничното личностно разстройство. Един от „най-известните“ представители на групата на личностните разстройства, използван неведнъж във филми и книги. Какво всъщност представлява? Какво го предизвиква?
ГЛР (borderline personality disorder) е хронично състояние, което може да включва нестабилност на настроението, затруднения с междуличностните взаимоотношения и високи нива на самонараняване и самоубийствено поведение.
Граничното разстройство на личността се характеризира с всепроникваща нестабилност в настроенията, междуличностните взаимоотношения, самооценката и поведението. Тази нестабилност често нарушава семейния и професионалния живот, дългосрочното планиране и чувството за идентичност на индивида. Хората с ГЛР, за които първоначално се смята, че са на границата на психозата и неврозата, страдат от трудности с регулирането на емоциите. Макар и по-малко позната от шизофрения или биполярно разстройство, граничното личностно разстройство засяга 2% от възрастните. ГЛР е по-често срещано при жените, отколкото при мъжете, като 75% от случаите са диагностицирани при жените и все пак с правилна помощ, мнозинството успява да се стабилизира.
Симптоми
За да можем да диагностицираме граничното личностно разстройство, човек трябва да има поне пет от следните характеристики:
1. Усилия да се избегне реално или въображаемо изоставяне. 2. Интензивни пристъпи на гняв, депресия или тревожност, които могат да продължат часове или най-много няколко дни. Те могат да бъдат свързани с епизоди на импулсивна агресия, самонараняване и злоупотреба с наркотици или алкохол. 3. Изкривявания на мислите, които могат да доведат до чести промени в дългосрочните цели, кариерни планове, работни места, приятелства, идентичност и ценности. Понякога хората с ГЛР се възприемат като фундаментално лоши или недостойни. Те могат да се почувстват отегчени, празни или несправедливо разбрани или малтретирани и нямат стабилна представа за „Аз“. 5. Повтарящо се суицидно поведение. 6. Преходно, свързано със стреса параноично мислене или дисоциация.
Хората с ГЛР често имат силно нестабилни модели в личните отношения. Докато те могат да развият интензивни, но бурни привързаности, техните нагласи към семейството, приятели и близки могат внезапно да се сменят от идеализация (голямо възхищение и любов) към силен гняв и неприязън. По този начин те могат да се чувстват силно привързани и да идеализират някого, но когато настъпи леко отделяне или конфликт неочаквано превключват на другата крайност към гняв и омраза. Хората с ГЛР са силно чувствителни към отхвърляне. Дори почивка, бизнес пътуване или внезапна промяна в плановете могат да предизвикат негативни мисли. Заплахи и опити за самоубийство често се проявяват заедно с гнева, ако човекът с ГЛР се чувства изоставен. Причини Въпреки че причината за ГЛР е неизвестна се смята, че голямо влияние имат и родителския модел на отглеждане на детето, така и генетичните фактори и се среща пет пъти по-често в хора, чиито родители имат ГЛР. Много хора с граничното личностно разстройство имат родители, които са злоупотребявали с алкохол, пренебрегвани са или изоставяни като малки деца. Невропсихологията разкрива мозъчни механизми, които са в основата на импулсивността, нестабилността на настроението, агресията, гнева и негативните емоции, наблюдавани в ГЛР. Амигдалата на мозъка е важен компонент на веригата, която регулира негативните емоции. Серотонин, норепинефрин и ацетилхолин са сред химическите регулатори на тези вериги и играят роля в регулирането на емоциите, включително тъга, гняв, безпокойство и раздразнителност. Препоръчителното лечение за ГЛР включва психотерапия и медикаменти. Доказано е, че груповата и индивидуалната психотерапия са ефективни форми на лечение. Психотерапията е първата линия за лечение на граничното личностно разстройство, като най-успешните форми на терапия са диалектична поведенческа терапия (DBT), когнитивно поведенческа терапия (CBT) и психодинамична психотерапия.