Ако искате да възпитате едно дете в самостоятелност, не го гледайте в страх, не му казвайте "животът е борба", "светът е страшен", "хората са лоши", и не го стресирайте с изрази от типа на "твоят дом е твоята крепост" (ерго навън е бойно поле). Така детето добива представата за лошото като доминираща над доброто и никога няма да напусне дома (и да ходи в страшното) и/или да се отдели от родителя емоционално и да е способно само да управлява емоциите си, да ги разбира и приема, както и да взима решения накъде да насочи енергията си, защото ще изразходва много от нея, за да се бори със страха или да се пази от всяка въображаема опасност.
Няма нужда да казвам, че детският мозък е изключително чувствителен. Ако от малко започнете да го плашите от всичко, да му забранявате неща заради ваши страхове и притеснения, то ще ги унаследи, но те не са негови, то ги взима от вас, защото още няма развити съпротивителни сили, а колко по-късно ще разбере щетите на този страх и една свръхактивна амигдала (отговорна за инстинкта "бой или бягство"), включена и винаги нащрек още от детството. Да си самостоятелен, да се отделиш от родителя по един добър начин изисква спокойна среда и смелост. Едно дете трябва да знае, че дори и клонът да се счупи, то може да лети.