Това, което хората виждат във вас, без изобщо да ви познават, казва много за тях. Един ще види усмивката ви, друг белезите от акне, трети колко сте висок. Някои ще изпитат нуждата да посочат нещо от тези неща с цел да ви посъветват и "помогнат" без да сте ги питали, всъщност проектирайки собствените си страхове върху вас самите.
Непоисканият съвет е проява на лошо възпитание.
Как ние възприемаме всичко това обаче, дали ще се обидим, засегнем, това е наш личен избор и говори много за нас. Никой няма да успее да те обиди, ако ти не му позволиш, ако ти нямаш този комплекс или съмнение в себе си, ако си приел, отработил недостатъците си. Да влезеш в конфликт, в драма, да бъдеш жертва на несправедливостта, може да бъде примамливо за някого, приканващо дори. Да бъдеш спокоен, да избираш къде и в какъв разговор или спор да изразходваш енергията си, да знаеш, че ти привличаш ситуации според вътрешната си реалност, това ми се струва доста по-важно.
Спокойствието, което идва след усилена вътрешна работа, носи устойчивост и свобода на избора, но едва след като разберем, че ние сме изцяло отговорни за себе си и собственото щастие.