Search
  • Дени Бояджиева

В преследване на Истинското: Какво е усещането да бъдем автентични?

Updated: Jan 4, 2021

Какво значи да сме автентични? Виждаме призивите за автентичност много често: "Бъди автентичен, живей автентично!"



Поети, художници, духовници, учени, философи и психолози, всъщност всички ние, независимо от ролите си сме се опитвали в един или друг момент да отговорим на въпроса „Кой наистина съм Аз?“. Гръцкият произход на думата автентичен, authenteo, означава „ да има пълна сила.“ Тоест автентичното функциониране е свързано с това да бъдем господари на себе си, а оттам и на съдбата си.

Какво обаче означава за всеки от нас автентичността? Да бъдеш автентичен, за мен означава да опознаеш себе си, да знаеш какво харесваш и не харесваш, в какво те бива, какви цели имаш, кои са твоите ценности, кое те кара да мислиш по определен начин, да разбереш, че си съставен от полярности, които се съчетават в една уникална личност. Аз имам нужда от контакт с хора, но имам нужда и от време за себе си. В някои ситуации проявявам чисто женски качества, а в други мъжки. Адаптирам се към вътрешния си център и начина, по който мога да го изразя най-добре в определената ситуация. Това е, което психолозите Майкъл Кернис и Брайън Голдман наричат „Осъзнаване“ (Awareness).

Когато решим да опознаем себе си, да скочим в дълбокото, в нас се събужда една екзистенциална тревожност. Ние изпитваме двусмислие по отношение на това как да съществуваме. От една страна изпитваме радост и вълнение от този така нов за нас процес, може би дори новооткрита свобода, а от друга се страхуваме от отхвърляне. Какво ще стане с всичките ни връзки, избори, които са ни довели до определен резултат, работата ни, за която доскоро не сме се замисляли дали ни пасва или не? Свободата в началото е трудна, разбирането, дълбочината е възможно да тежат. Тази трансформация, това преминаване към автентично Аз, ние често свързваме с отчуждение. Тук можем да разчитаме единствено на нашата субективна вяра, за да можем да поддържаме цялостта си и да постигнем ултимативната ни цел – да съществуваме истинно в света.

Разбира се, това може да се постигне, само ако сме готови да видим себе си без изкривяване, да бъдем донякъде безпристрастни наблюдатели, да не преувеличаваме и да не смаляваме себе си, да не се виждаме само в черно и бяло, а да обхванем съвкупността си – добрите и лошите ни качества и черти. Да бъдем гъвкави, означава да познаваме добре различните си аспекти и да можем да ги „извикваме“ в зависимост от ситуацията, независимо колко противоположни могат да бъдат те на пръв поглед. Тази наша способност се нарича функционална гъвкавост.

Може би най-трудната страна на изследването на автентичното аз и тестването на това, което сме научили, е промяната в поведението ни, заявяването на нашата истина и научаването как да съществуваме наново в света и обществото. Трудностите тук идват не само от опита да вплетем себе си в обществените норми и порядки, които са като цяло наложени отвън критерии за правота, а и във взаимоотношенията с хора, които са ни сложили в определена рамка, която ние малко по малко все повече разрушаваме.

Когато създадем здравословни граници, когато започнем по-свободно да изразяваме своите мисли и чувства, да действаме според нашите ценности и вярвания, има голям шанс да не получим разбиране. Не всеки ще реагира добре на нашата промяна и това е в реда на нещата. Колкото и болезнено да е, да бъдем верни на себе си, означава да пуснем нещата, които ни дърпат назад. Понякога тези неща са хора, които ние все още обичаме. Тук идва почти невъзможният избор да решим дали да продължим напред в развитието си или да останем такива, каквито другите искат да сме, за да запазим приятелства и близки отношения, да избегнем външни конфликти за сметка на огромния вътрешен конфликт, което това би създало.


Това е предизвикателството да развием в себе си способността да изразяваме автентичното си Аз независимо от ответната реакция. Целта ни е да бъдем себе си във всяка една ситуация, с уважение към другия, но без да искаме да бъдем приети, харесани или избрани на всяка цена, защото това отново ни вкарва в затвора на чуждите очаквания. Да бъдем себе си без извинения, означава да развием устойчивост към отхвърлянето, да сме достатъчно смели да бъдем нехаресвани.

Научаваме се да бъдем автентични, като не спираме да любопитстваме спрямо себе си, като си задаваме въпроси, като се предизвикваме, като се усъмняваме относно вярванията и нагласите си. Дали ние наистина сме това, което казваме или просто удобно сме усвоили нагласите на своите родители, на своето обкръжение? Дали нашите вярвания не продължават да живеят необезпокоявано в нас, защото не сме се сетили да ги оборим? Какво наистина харесваме? Кои са нашите ценности? В кое вярваме? За кое сме готови да се борим? Какво наистина искаме от живота? Как искаме да се чувстваме със себе си? Какви приятелства искаме да имаме? Кои са нашите критерии за успешни връзки? Работа? Живот?

Нека не живеем неосъзнато и в тъмнина, само защото не сме проявили любопитство и не сме отговорили на тези въпроси. И нека след това приложим вече това, което сме научили на теория, в живия живот, за да видим как нещата покрай нас се променят.

Как да създадем автентични отношения? Като се научим да:

* Създаваме здравословни граници

* Идентифицираме и не се страхуваме да заявим нашите нужди

* Изразяваме чувствата си

* Общуваме по начин, който почита нас и най-дълбоката ни същност, но уважава и другия човек⠀

Надявам се написаното от мен да е било полезно за вас! Ако тази статия ви е харесала, моля ви споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря!