• Дени Бояджиева

Тялото помни.

Updated: Aug 12, 2020

Тялото ни реагира по свой собствен начин на стреса, като складира или "помни" всяка сериозна травма години след като тя вече е отминала. За травмите във връзките се говори малко заради срам, заради желание да изглеждаме перфектни в очите на приятели, родители, децата, обществото. Жалко е, че едни от най-силните травматични събития и насилие се случват именно там.


Годините на свиване на стомаха от притеснение и страх, дисоциация с тялото ни, преглъщане на нашата истина, опити да бъдем всичко за всеки ни оставят с множество хронични болести, които на първо време може и да не осъзнаваме откъде идват.


Много от нас не се научават да избират внимателно партньора си, защото според мен в нашето общество тегне стигма над това да си сам дълго време, често това е повод за снизхождение и подигравки. Понякога изпитваме такава жажда за свързване с друго човешко същество, че сме готови на всичко, за да сме във връзка и най-накрая да бъдем "нормални" като всички останали, като нашите приятели или колеги, да бъдем приети и да заемем мястото си в обществото.


Каква е цената, която плащаме в този случай? Тук говорим и за насилие от нас към нас в името на нещо: преструваме са на гъвкави и приемащи, като си затваряме очите за неща, които не ни харесват и ни тревожат в партньора ни или неговия близък кръг; игнорираме себе си и нашата интуиция, защото се опитваме да нормализираме насилието (емоционално, психическо, физическо); съгласяваме се на неща, които са в наш ущърб, само за да получим обич и признание; претопяваме, променяме, трансформираме себе си, така че да "паснем" на партньора ни и неговия кръг, като често не казваме "Не" и потъпкваме собствените си нужди; центрираме връзката от наша страна на базата на минали травми в детството, юношеството, семейните отношения, на които сме били свидетел или минали наши връзки (приятелски и интимни), което само по себе си полага колеблива основа още в началото.


Вместо да бързаме да не изтървем някой, защото гледаме към връзките от мястото на травмата, можем да я адресираме.

Вместо да се съобразяваме с темпото на други хора (приятелки, познати, самия партньор), можем да държим на нашите разбирания, да изчакаме и да опознаем някого.


Но най-вече, трябва да се освободим от вярването, че сме недостатъчни, че не сме интересни, че не заслужаваме да сме обичани, че трябва да правим лупинги и да се променим изцяло, за да задържим някого на всяка цена до себе си.


Вместо да покажем най-доброто си Аз в началото и вали или гърми да го поддържаме само и само партньорът да не ни види наистина какви сме, можем да доведем всичките си личности, всичките си качества и неперфектности заедно с добротата ни, заедно с обичта ни, заедно с грижата ни за този човек и да кажем "Ето, това съм аз."


Времената са много трудни за всички двойки в момента. Липсата на яснота, на работа, здравословни проблеми, които не спират с вируса, паниката, страха, задушаващата карантина, подлагат на изпитание и най-стабилните хора. Нека се опитаме да не насилваме нещата, да бъдем нежни в това време към себе си и съзнателни за нуждите на хората около нас.


#дарътнатерапията #травматерапия

12 views0 comments