Понякога се налага да мислим за твърде много неща, да вземем под внимание твърде много фактори и съображения, да се мъчим да избегнем твърде много последствия, да пренаправяме, пробваме, доизкусуряваме и най-вече да се притесняваме.
Понякога най-просто би било да оставим всичко, да излезем изпод целия този товар, да загърбим грижите си поне за малко. Проблемите няма да избягат. Част от тях ще се разпаднат сами, когато я няма тревогата ни да ги захранва, част ще отшумят, а тези, които останат, ще трябва да решим със свои сили, когато се върнем.
Ако поседим сами в тихото, можем да използваме дъха си, за да се успокоим. С всяко вдишване и издишване да оставяме по една грижа и да позволим на дъха ни да ни научи, че грижите ни (каквито и да са те) не ни смаляват или накърняват. Ние сме цялостни и завършени, независимо дали сме решили проблемите си.
Доста от познатите и приятелите ми напоследък си дават почивка от социалните мрежи. Наистина само светът навън може да ни научи на това, което ни трябва. Понякога почивката е необходима, даже задължителна, за да презаредим себе си, да осмислим опита си, но най-вече, за да не забравяме как се живее истински и добре.
Трябва да се научим да си почиваме, а не да се отказваме.
Commentaires