Search
  • Дени Бояджиева

Смисълът на рода.

Много често в живота си съм била в затруднение. Била съм без работа, без приятели, без дом, без корен и без любим човек. Била съм в известен смисъл и без себе си на моменти.


Израснах в турбулентни времена, в които семейството ми успяваше да живее добре, докато не изгуби всичко за един миг. Трудно е за едно дете да разбере какво се случва, когато всичко около него се разпада, когато не знае как да се успокои само или да регулира емоциите си.


Чувството за общност много ми липсваше, това да принадлежиш към едно семейство, към една история, към един корен. Да, хората имат различни вярвания дали избираме родителите си или не, рода си или не, в зависимост от това каква е връзката ни с тях, защото някои родови връзки са наистина много тежки...Друг е въпросът дали ние сме готови да прекъснем травмиращите модели на рода ни, да свършим необходимата вътрешна работа, за да изцелим не само себе си, а по енергиен път и хората в рода, но това е дълга тема.

Чак преди няколко дни, по време на групата ми по психодрама, осъзнах колко точно ми е липсвала принадлежността към рода. Дотогава подобно на много хора живели дълго време в чужбина, особено като младежи, както беше моят случай, мислех че човек може просто да се откъсне от рода си, мислех че ми харесва да номадствам, да съм дърво без корен, защото можех да се вдигна и да живея навсякъде... докато не станах на 30.

Хората имат много преломни моменти, много екзистенциални и възрастови кризи през живота си. Тази беше моята. Всъщност, една от многото. Ние като човешки същества имаме нужда да принадлежим на нещо, на идея, на общност, на род, на земя. Така сме устроени. Всички неща, към които избираме да принадлежим, ни дават сила, кураж и навигация да се справяме с неяснотите на живота, които напоследък са все повече.

Може би да не принадлежиш на нищо за някого е свобода. Дали в един момент тази свобода не започва да тежи? Душата си иска своето. Наистина не трябва да се сравняваме с никой друг, а само с нашия прогрес по пътеката, която Вселената ни е начертала. Всеки има дарба и тя идва с определен път. Да следваш дъха си понякога е единственият антидот срещу непосилната лекота на битието.


#дарътнатерапията