• Дени Бояджиева

Режим оцеляване...

Поради различни причини имаме чувството понякога, че животът изпада в режим "оцеляване". Ако имаме хронична болест или психичен проблем, понякога могат да минат месеци, докато пак усетим слънцето в душата си и земята под краката си.



Дълго време страдах заради това състояние, заради изгубеното време, когато не се чувствам добре, пропуснатите възможности. Обвинявах себе си, "слабата" си психика, "слабото" си тяло, а така само провокирах нова и нова криза, ново и ново чувство за вина и срам, отхвърляне, сравнение и страх. Тежки емоции. Човешки емоции.


Да обичаш себе си не е просто приказка, а процес. Научавайки се да обичаме себе си с всичката си човечност и несъвършенство, ние се учим да обичаме и всички останали хора, разширяваме способността си за любов, а това е едно истинско чудо. Има смисъл във всяко страдание, има смисъл и като опит и като урок. Много е важно да се осъзнае този момент, когато човек го боли от болест или мъка, защото това е единственият начин животът да премине от режим "оцеляване" към умение да се живее и не само, а да се живее добре и при неблагоприятни обстоятелства.


Умението да се живее се учи, бавно, болезнено, но се учи. Само чрез него обаче можем да усещаме и хубавото и лошото, можем да избираме една мисъл пред друга, една емоция пред друга и така да не оставим трудната ситуация, травмата или болестта да завземат ежедневието ни и вътрешния ни свят. Умението да се живее е способност и право на всеки човек, но малко решават да го научат и ползват.

8 views0 comments