• Дени Бояджиева

Препятствията не са пътя...

Склонни сме да бъркаме препятствията с пътя. Какво иска животът от нас, за да се разгърне?




Когато избираме да минем по немаркирани пътеки, животът не само се разкрива по един непредвиден начин, но и се разгръща пълноценно и някак става по-истински. Това от своя страна ни провокира и ние да бъдем докрай каквито сме, да излезем от свършеното си прикритие и да застанем открити пред утрешната част от пътя. В противен случай животът ни замира.


Да се грижим за нашата личната история за мен означава да приемем себе си така напълно, че да сме еднакво спокойни вкъщи и навън, сами и пред хора, защото приемаме смирено и похвалата и критиката и отхвърлянето.


Във времена, в които омразата е често без причина, неградивната критика и подигравки се използват като вид "отпускане на напрежението" създадено от многобройни неизлекувани комплекси, за мен това е единственият начин да не изгубим вътрешния център и концентрацията си върху нещата важни за нас и нашето градивно израстване.

2 views0 comments