Поемайки по пътя към себепознанието идва един момент, в който всеки се чуди дали сам ще мине през всичко или ще успее да намери съмишленици и учители.
Няма нищо лошо в това да имаме нужда някой да ни насочва, особено в началото.
Така обаче намираме спътници в няколко неизменни въпроса: Ако имаме нужда от учител, къде да го намерим? Ако намерим учител, той истински учител ли ще бъде? Кои са знаците, по които да се ориентираме за истинските учения или учители, които биха могли да ни помогнат?
На първо място бих препоръчала недоверието към обещанието за бързи резултати. Когато става въпрос за себепознание, няма такова нещо като бързи резултати. Ние погрешно сме програмирани да приемаме всяко усилие като равносилно на страдание, но всеки резултат, който има силата да ни промени из основи е плод на дългогодишна работа, постоянство и самодисциплина. Въпреки това не е задължително усилието да ни тежи, особено ако го правим с удоволствие, защото ни се отдава.
Толкова много секти и псевдо терапевти в момента виреят върху тези от нас, които поради определени обстоятелства са затворили очите си за реалността и се опияняват от обещанията за мигновено просветление или промяна. Ако спрем да мислим сами, ако очакваме някой друг да взима решения, да носи отговорност за нашия живот вместо нас, да ни казва как е най-правилно да живеем манипулирайки ни с чувство за вина, няма как да познаем себе си. Всичко, нашето здраве, кой избираме да е наш партньор, приятел, кои сме и как боравим със света, не е отговорност на късмета, някой инфлуенсър, гуру или Вселената, а наша и това е много трудно да се приеме понякога, защото плаши.
Ти и само ти си отговорен за всичко, което се е случило в твоя живот, включително дали ще се излекуваш от травмите си или ще промениш обстоятелствата си.
Често единственото, което можем да си пожелаем е очите ни да виждат през душата, защото ми се струва, че макар умът да може да бъде излъган, душата не се дава толкова лесно и сама знае пътя. Трябва само да не и пречим.
Comments