Опитвам се да успокоя съпротивата си срещу неочакваното и да намеря сила на духа, която да ми позволи да бъда подготвена за изненадата. Преди време не пристъпвах в деня си без да се включи жаждата ми за контрол. Сега, благодарение на дарът на терапията, знам че процесът на "пускане" на контрола е много важен за изцелението, защото дава път на лечението, както и на всичко житейско, което е по-голямо от нас самите.
Забързани в своите планове, в доизпипването на всеки детайл, животът има тенденцията да ни събужда по неочакван начин. Докато бързаме за автобуса, може да се блъснем в някого и неусетно да се запознаем с важен за нас човек. Смъртта на баба ни, може да събуди наново страстта ни към историята. Решавайки поредния фирмен казус, може да съберем смелост да напуснем и да станем градинар, творец, писател, поет, художник, защото това са нещата, които са хранили духа ни, докато сме били на старата ни работа.
Всеки миг на "отклонение", може да бъде изненада и да ни изпрати в центъра на съществуването, в канавата на живота, да разчупи това вътре в нас, което дълги години се е мъчило да се освободи и да ни позволи да предефинираме себе си в контекста на тези нови усещания.
Никога не можем напълно да се подготвим за всичко, което има да ни се случва, а стремежът ни да бъдем свръхподготвени поставя стена между нас и естественото състояние на живота, който тече свободно без цел. Вселената много рядко е в плановете ни и почти винаги в неочакваните неща, които ни се случват.
Comments