Един и същи вятър докосва много листа. Всички велики мигове в нашия живот, а и този на Вселената, започват от нещо, което никой не може да види. Как се раждат планините? Как се създават океаните? Как се зачеват връзките, които устояват?
Как се ражда и умира едно човешко същество? Как избираме да помним някой, който е отишъл в светлото?
Наш дълг е да не унищожаваме нещо, което е започнало толкова красиво, но как да обичаме живота, когато никой не ни е научил да обичаме себе си? За това е нужен необикновен кураж и устрем, защото толкова често се раждаме в предизвикателен семеен кръг или имаме други препятствия пред нас. Това, което са ни казвали като малки (и като по-големи), липсата на приемане и обич, ни следват като сянка където и да отидем, докато отчаяни не я търсим дори и в най-негостоприемните ситуации, дори и в най-нарцистичните хора.
Преди няколко дни почина мой приятел. Избра да си отиде от този свят, защото беше зависим не към любовта, а към начините, хората, средствата, с които потискаше липсата и. Майка, която не го е обичала е станала съпруга, която не го е обичала, а после още и още. И така той беше човек, който не знаеше как да обича себе си.
Аз избирам да го помня с друго - с двете му котки, които сам спаси и за които се грижеше, с безумно шарените му дрехи, с шашавото му чувство за хумор, с татуировката на мече на дупето, която заплашваше да ни покаже като подпийне, с това, че ни покани да изкараме с него предната Коледа и ни сервира супа с карфиол, в която имаше само чесън.
С това, че отказа да отиде на психолог, когато не можеше да се справи сам с депресията.
Също както планините, океаните, въздухът и водата, ние сме изградени от молекули, от звезден прах, светлина и любов.Всичко съдържа в себе си началото и така...
Всички мигове, колкото и трудни да са, се завръщат в една начална точка, която събира в себе си и светлото и тъмното, мен и теб, индивидуалното и цялото, Азът и Вселената, мястото, където светлината попива и същевременно извира, като така всеки миг, какъвто и да е той, е прекрасен миг да живееш, прекрасен миг да умреш.
Comentarios