Search
  • Дени Бояджиева

Относно силата...

Хората понякога имат много странна представа за силата. Счита се, че силните хора са тези, които потискат всичко лошо, всички трудности и травми и така продължават напред като някакви извънземни стоици. Освен да ти докара тежко заболяване, потискането на неща, които искат и се борят да излязат на повърхността, е уажсен разход на ценна енергия.




Едни от най-силните хора, които познавам са тези, които понякога не могат да излязат от къщи заради паник атака; хора, които се страхуват от интимност, защото са били насилвани; хора, които катерят високи върхове, скачат с парашут, но са имали тежко детсво, в което са били изоставяни и пренебрегвани и затова изпитват силна ревност, но искат да я преодолеят; хора, които знаят какво искат да забравят с наркотиците и алкохола и решават най-накрая да адресират проблемите си, за да не загинат.


Силните хора не винаги са стоици, твърди в лицето на живота. Силата е в това да признаеш, че си слаб в момента и имаш нужда от помощ. Силата е в ранимостта, в това да паднеш, да станеш, да се почувстваш безпомощен и унизен на 99 процента, но пак да се изправиш в името на последния 1. Силата е в това след терапия да дойде ден, в който да се погледнеш в огледалото и да харесаш това, което виждаш. Силата е да продължиш да чувстваш съмнение, страх, вина и срам, но да не те контролират вече, защото си научил какво е вяра, надежда и труд в името на това да си цялостен, да опознаеш себе си, да си здрав.


И най-вече силата е в това да си позволиш да обичаш себе си дори когато постъпваш грешно, когато си долу, когато си травмиран и травмата ти взима много от теб в момента. Тази обич и емпатия ти позволява по-късно да протегнеш ръка за помощ и към другия и да направиш от злото нещо добро.