Search
  • Дени Бояджиева

Относно абсолютите...

Преди няколко дни гледах едно предаване на една известна чуждестранна водеща, при която идват на разговор едни от най-големите имена в шоубизнеса, всякакви артисти, актьори, атлети, музиканти. По време на интервюто с една новоизгряла звезда водещата каза нещо, което много ми хареса. Докато младата актриса обясняваше как ролята и в еди-кой си филм я е променила и въобще не може да си представи какъв би бил животът и без тази възможност, водещата я контрира като и каза: "Е, как какъв? Пак щеше да е щастлив просто щеше да вършиш нещо различно, което ти харесва и намираш за полезно."





Една мечта за мен не бива да погубва, не бива да става обсебваща и ултимативна, свръхфокусирана. Последиците от това са особено видни в спорта, но както си личи от интервюто това не важи само за там, а и във всяка една друга област. Попадала съм на различни случаи свързани с травмата от загубата на мечта. Например един човек е обещаващ баскетболист, но прави тежка фрактура и не може да играе вече. Години наред родители и треньори са му повтаряли, че става за едно нещо и то е да играе, че нищо друго няма значение, нахъсвали са го...ограничавали са го. Какво се случва тогава, когато този човек загуби мечтата си поради някаква причина било то контузия или нещо друго? Депресия, липса на желание за живот, крах.

Дали човек има потенциал само за едно или личността има повече дарове, повече от една възможност да даде нещо от себе си на света? Да, всички сме гледали вдъхновяващи истории за хора, които с мотивация и фокус успяват да се възстановят и това е чудесно! Просто искам да видим нещата и от друг ъгъл, да се замислим, да се запитаме за другата гледна точка на тези житейски разкази.

Каква е целта на една мечта? Крайният резултат или?

Мечтата е хубаво нещо докато те променя, докато те учи пътят към нея, докато опознаваш себе си по време на осъществяването и. В този смисъл резултатът вече няма значение, защото присъстват много по-важни неща. Способността да продължиш въпреки контузиите и да намериш нещо друго, нещо ново, в което да си полезен се калява точно по пътя, а не на финала.

Мечтите са прекрасно нещо. Те ни правят човека, който трябва да бъдем вървейки към тях, но идеята им никога не е била да ни ограничават или да ни карат да страдаме, ако не ги постигнем. Тук важи отново изконната приказка, че пътят е по-важен от крайната цел. Той е този, който ни трансформира, който ни прави издържливи и ни кара да се опознаем във всички ситуации, дори и тези, които са ни неприятни, които ни напомнят, че сме тленни или просто хора, дори, когато успехът е просто да имаш силата да станеш от леглото на следващия ден. Понякога вдъхновяващите успехи не са пред скандиращата тълпа на стадиона, а пред един единствен глас, нашият глас, който ни окуражава да не спираме, който ни шепне слабо, но непреклонно да намерим отново смисъл в това да бъдем живи било то по друг начин от предвидения.


#дарътнатерапията