• Дени Бояджиева

Нещата от живота...

Сега ми е ясно - още преди четири години (все още младо яре) трябваше да се усетя, че изобщо не съм избрала правилната житейска пътека. Много добре помня това интервю. Беше 100-то поред. Беше ми писнало да ми задават едни и същи въпроси. Бях уморена, притеснена и леко отвратена, но не знаех защо. Исках да бъда стабилен, зрял човек с успешна кариера. Родителите ми го очакваха, приятеля ми го очакваше, аз го очаквах.




По време на интервюто нещо стана. По-късно написах разказ посветен на Буковски с подобен момент вътре, защото до ден днешен не знам синдром на Турет ли беше това или просто обикновена кукувщина.(Оказа се, слава на Буда, просто обикновена лудост с всичките нормални симптоми от МКБ-10). Въпросът беше: "Ако можехте да бъдете каквото поискате, какво ще е то?" И аз направих нещо, което никога не се прави на интервю - казах истината. Казах я и истината ме освободи.

Ако някой ме пита днес, дали искам да съм профайлър ще кажа не, но много вода изтече от този отговор. Искрено смятам, че всички последвали събития малко или много се случиха с помощта на тази малка, на пръв поглед незначителна случка. Разбира се, не ме взеха на работа. Нямала съм достатъчно мотивация да работя като HR, което в ретроспекция беше точно така! Месец по-късно намерих работа в една от най-успешните одиторски фирми. Изкарах година и половина и едва не се умрях. Така е като не слушаш душата си, която ти говори като кукувщина понякога.


Не казвам, че днес съм по-успешна по обществените стандарти. Не твърдя, че хората, които са удовлетворени да работят пред компютър или в офис са заблудени. Всеки има право да бъде щастлив както иска или да бъде страхлив както иска. Аз не съдя. Всички се храним и имаме нужда от пари, за да го правим. Всички носим последствия от изборите си и те не са никога само добри или само лоши. Свободата също има лоши последствия и едно съвсем реално такова е несигурността, а понякога и нямането на пари, когато си болен или в криза.


Да си "бохем", "хипар" или както искате го наречете, човек излязъл от конвенционалното, от системата, не е лесно и съм на 100% сигурна, че на всички им се приисква понякога да имат повече финансова сигурност, кариера, спестени пари или къща (знам, че на мен ми се иска). Ако можете да постигнете това лесно, правейки това, което обичате - супер. Но много способни, умни хора напускат системата и се лутат, несигурни са, но ги е страх да го споделят с някой, защото от една страна имат приятели все още в нея, готови да им кажат "Казах ли ти", а от друга познати извън нея, приспособили се успешно, които може да не откликнат съвсем на съмненията и да те ударят с някоя позитивна психология (точно когато имаш нужда разбиране и от реална преценка). Просто понякога душата дава знак, и ако не отговориш на повика й загиваш. И това също е факт. Затова ще се помоля за всеки независимо от пътя му, да бъде пазен, да бъде разбиран, обичан, приеман и да намери, дори след много страхове и съмнения това, което търси. Животът е приключение. Ужасно и прекрасно приключение.

1 view0 comments