• Дени Бояджиева

Неизреченото...

Изглежда, колкото повече изразяваме това, което е вътре в нас, толкова по-живи сме. Колкото повече изказваме болките си, толкова по-малко недоразумения ще се натрупат между душата ни и света. И обратното, колкото повече потискаме и задържаме болката в себе си, толкова повече се смаляваме. Колкото повече неща се трупат между сърцето и ежедневието ни, толкова по-трудно чувстваме докосването на живота.




Неизреченото може да се превърне в душевен ужас, от който не можем да се избавим. Преживяваията ни губят нежност и острота, а ние погрешно заключаваме, че животът губи смисъл. Човекът, който не знае, че има перде на очите, вижда всичко като мъглявина. Колко често ни се струва, че светът е станал по-сив, а не осъзнаваме, че сърцето ни се е свило, заради всичко неизказано?


По ред причини ние се затваряме в себе си, заради егоцентричен родител, който ни кара да се чувстваме невидими в семейното обкръжение и тази невидимост се пренася във всички останали области, заради чувството, че сме неадекватни или недостатъчни, заради вярата ни, че не заслужаваме да бъдем обичани. Годините на неизразени болки и обиди създават клетка за сърцето ни, дори и да сме емоционални, достъпни, никой не може да докосне най-съкровените кътчета в душата ни.

Накрая осъзнаваме, че това не е достатъчно. Разбираме, че светът не е загубил цветовете си, а ние самите отсяваме най-ярките емоции. Когато говрим за всичко, което ни мъчи, например чувството, че сме невидими, осъзнаването изкристализира постепенно. Един истински труден и бавен процес. Лечението изисква време и търпение.

Какъвто и да е вашият личен пример, струва ми се, че автентичността ни е тясно свързана с това, което изразяваме и потискаме. Както цветята имат нужда от здрави корени, за да разцъфтят, така и чувствата могат да разгърнат своята красота, когато имат чисти корени в сърцето си, за да излязат на повърхността и да се развият навън. Тези деликатни, парадоксални сантиметри земя между повърхността и дълбините, между цветето и корена, между изреченото и стаеното, миг след миг определят дали живеем пълноценно живота си или не.

8 views0 comments