Когато човек обича нещо, той го приема такова каквото е. Не започва да го дели. Не се влюбва в потенциала му. Влюбва се в него. В това, което вече е. В нюансите му, в мечтите му, в малките му привички, в цялата му шарения.
Ако погледнем човека до нас и чувстваме неудовлетворение, ако започнем с его игрите, с манипулациите, със съревнованието, за да го променим "за по-добро" вече сме го изгубили (и него и себе си).
Човек се променя само по своя воля, когато е разбрал и почувствал, че трябва, че е дошло времето и моментът. Това се постига с осъзнаване, с комуникация, споделяне, а не с натякване, не със заплахи.
Преди да искате да промените някого, запитайте се дали вие бихте се променили заради него? Запитайте се как се чувствате до този човек? Кара ли ви с примера си да искате да сте по-добри, да пробвате нови неща, да израствате, дава ли ви опора и дом, в който да се върнете след всичките си търсения?
Промяната се случва естествено с годините за всеки, който върви по своя път и не се е спрял от страх, от навик и от обществен натиск. Ако и след като се променят с времето хората в една връзка продължават да се харесват, то те са постигнали една мистерия и майсторлък, който заслужава уважение.
Comments