Когато се притесним или уплашим, всичко което трябва да направим е просто да дишаме. Често изготвяме грандиозни планове да се променим, обявяваме навсякъде, че започваме нов живот, но възникне ли притеснителна ситуация се връщаме към старите си рефлекси и навици.
Тревожността и страхът не са добри съветници. Те само ни карат да ускорим темпото, когато трябва да го забавим, да се стегнем, когато трябва да се отпуснем, да избягаме, когато сме напът да създадем нещо важно и смислено, дори то да крие риск.
Ако в момент на тревожност си напомним да дишаме, имаме голям шанс да прекъснем този импулс и съзнателно да поемем в съвсем различна посока. Страхът от живота, промяната, любовта, отговорността, истината, неизвестността е едно вкопчване в познатото, дори когато то е започнало да боли.
Според мен, точно когато нещата са започнали да изглеждат непоносимо сложни и трудни, трябва да се върнем към простотата на дъха.
Как да започна да се променям? Как да сменя начина си на живот, който съм градил години наред? Как да преодолея всички препятствия и предизвикателства?
Дъх след дъх. Миг след миг. С убеждението, че стъпвайки в непознатото има една невидима Сила, която освободена от нашите страхове и тревоги и окрилена от нашата вяра и кураж, ще носи нас, дори когато не виждаме следващата крачка с очи, а само в сърцето си.
Comentários