• Дени Бояджиева

Историите, които приемаме за истина.

Updated: Aug 12, 2020

Историите, които разказваме за себе си стават наша реалност, независимо дали са истина или не.



Аз си казвах много неща, когато започнах да пиша. "Социалните мрежи не са за мен", "Думите ми няма да докоснат никого" бяха само част от нещата. Умът ми беше отчаян и искаше да остане в зоната на комфорта. Когато изпитвам изговоря започвам да се бунтувам, като създавам тези истории в ума си, които пасват на моето състояние. Ако нещо не ми идва лесно, създавам изцяло нова история около него. Мисля всеки среща този блокаж по пътя на уязвимостта. Защо очакваме веднага да бъдем изключително добри в нещо, което дори и не сме пробвали? Ех, този страх да бъдем раними пред другите.


Всеки един човек, който срещаме по пътя си има история, която разказва за/на себе си. Ние разказваме тези истории толкова често, че забравяме, че те са само разкази и нищо повече, но колкото по-често ги разказваме, колкото повече от нашата вяра им наливаме, толкова повече те стават наша реалност.


Историите загубват силата си, когато започнем да ги изследваме. Дали това ще е в светлината на нова информация или наше лично осъзнаване, ние започваме да виждаме реалността и да пренареждаме пъзела на живота си. Когато успеем да ги видим в нова светлина, те вече не диктуват нашата реалност.


Най-добрият начин да започнем е да се запитаме дали това, което вярваме за себе си е вярно на 100%? Ако отговорът е "Не", а той много често е, би било хубаво да се вгледаме по-навътре, да изследваме откъде идват вярванията ни, какви истории сме си казали толкова пъти, че те са се циментирали в съзнанието ни. Така започва промяната в нас. Така се отварят и хоризонтите пред нас.


#дарътнатерапията #екзистенциалнапсихология

22 views0 comments