Ако искате да възпитате едно дете в самостоятелност, не го гледайте в страх, не му казвайте "животът е борба", "светът е страшен", "хората са лоши", и не го стресирайте с изрази от типа на "твоят дом е твоята крепост" (ерго навън е бойно поле). Така детето добива представата за лошото като доминираща над доброто и никога няма да напусне дома (и да ходи в страшното) и/или да се отдели от родителя емоционално и да е способно само да управлява емоциите си, да ги разбира и приема, както и да взима решения накъде да насочи енергията си, защото ще изразходва много от нея, за да се бори със страха или да се пази от всяка въображаема опасност.
![](https://static.wixstatic.com/media/0e2d39c837004d689aba60a2b1d5cb51.jpg/v1/fill/w_980,h_704,al_c,q_85,usm_0.66_1.00_0.01,enc_auto/0e2d39c837004d689aba60a2b1d5cb51.jpg)
Няма нужда да казвам, че детският мозък е изключително чувствителен. Ако от малко започнете да го плашите от всичко, да му забранявате неща заради ваши страхове и притеснения, то ще ги унаследи, но те не са негови, то ги взима от вас, защото още няма развити съпротивителни сили, а колко по-късно ще разбере щетите на този страх и една свръхактивна амигдала (отговорна за инстинкта "бой или бягство"), включена и винаги нащрек още от детството. Да си самостоятелен, да се отделиш от родителя по един добър начин изисква спокойна среда и смелост. Едно дете трябва да знае, че дори и клонът да се счупи, то може да лети.
Comments