Search
  • Дени Бояджиева

Да разкриеш себе си...

Да бъдеш автентичен във всяка една ситуация е трудно. Да разкриеш себе си, да говориш със свои думи е трудно. Изисква се определена доза сила и смелост, която ако си объркан или потиснат може и да нямаш в дадения момент.




Цял живот съм се борила с това в себе си, да не се изолирам от истината, защото подобно на много други бях на мнение, че за да оцелееш в този свят трябва да се противопоставиш на истинското, да се "префасонираш" в нещо, което се очаква да бъдеш, а не нещо, което си, да развиеш качествата, на които хората се възхищават (сила, смелост, стоицизъм, интелект, оправност) и да потиснеш тези, които някой може да използва срещу теб и които се смятат за слабост (емоционалност, чувствителност, емпатия, милост, прошка, пасивност, обърканост).

Да се преструваш обаче те изключва от съществуването, усилва страха, че ако откриеш себе си, ще бъдеш отблъснат, поставя те в затвор. Но истинността, изразяването на реалните мисли, на реалните чувства, дори и да изглеждат смешни, незрели или срамни в очите някого, има важно значение, независимо дали са разбрани, добре приети или отхвърлени. Когато изберем да открием себе си, да повярваме, че можем, когато застанем зад себе си и пред света, нещо в нас се съживява. Това е особен вид адреналин и води до една уникална за това преживяване свобода.

Има хора, които като птиците им е в природата да са изначално толкова свободни, но аз не съм от тях. Аз съм от втория вид, човек, който е платил цената на отказа от себе си и сега всеки ден се учи на автентичност. Не е лесно да изкараш наяве нещо, от което толкова те е било страх, което си потискал заради различни причини. Много е лесно понякога да попаднеш в старите модели и навици, особено при големи житейски промени.

В днешно време е много по-сигурно и неплашещо да бъдеш само наблюдател, да поставиш бариера между себе си и света. Не можем да намерим щастието, което търсим, ако сме обезсърчени и дистанцирани от нюансите на живота.

Изцелението ни може би наистина се крие в това да освободим сърцето си чрез едно разкритие на истинското ни аз, една изповед, която само ще ни направи повече хора. Да, не сме съвършени и е хубаво да го казваме от време на време, защото манията за префекционизъм убива. Говоренето, писането, което отдава почит на истината, пуска духа ни да се рее свободно в света, в живия свят, който сме дошли да преживеем и на който можем да помогнем и излекуваме, само ако дадем като дар истинското си и автентично аз.