• Дени Бояджиева

Да изкажем нуждите си...

Спомнете си последния случай, когато вместо да заявите себе си и нуждите си, ги проектирахте върху околните като прикрита грижа: "Не ти ли е много топло тук?" (когато всъщност на вас ви е дискомфортно), "Не искаш ли да тръгваме?", "Не ти ли е много шумно, да излезем навън?"




Този индиректен начин да получим това, което искаме като прехвърляме нуждите си върху другите, е опит да изглеждаме силни и загрижени прикривайки уязвимостта си, когато всъщност ни е страх да заявим себе си.


Обществено приемливо е да бъдем мили и грижовни, но не винаги е прието да искаме да си тръгнем по-рано от събитие, което не ни е интересно, от компания, която не е нашата, от място, което не ни е уютно.

Проявата на този тип "грижа" и "внимание" е всъщност скрита манипулация. Трудно уловима, но е точно това. Някой някъде там ни е убедил, че да изказваме нуждите си гласно е равносилно на лошо възпитание и ранимост, които трябва да се избягват на всяка цена.

Какво ни пречи да изкажем директно желанията си? Какво ни плаши? Какво щяхме да кажем, ако бяхме избрали прекия подход?

Да чакаме и да се молим другите от само себе си да се държат според нашите искания и нужди води само до разочарование и изхабяване. Бивайки социално желателни ние не се предпазваме от отхвърляне и болка, а само задълбочаваме изолацията от себе си, живота и здравословните човешки отношения.

#дарътнатерапията

3 views0 comments