• Дени Бояджиева

Дарове и рани.

Животът ще ни предостави много дарове и рани. Понякога ще ни свари в отчаяна нужда, друг път на върха на планината. Когато поживеем малко разбираме, че кръговратът важи и за проблемите. Един и същи проблем ще се връща отново и отново. Може да ни свари на различно място или с други хора, но когато присвием очи и се фокусираме добре ще видим, че е същият този стар познайник.




Няма кой да ни замести в това да минем през вратите в нас - тези на нашето лично израстване. Каквото и да правим, както и да се опитваме да се разсеем или отклоним вниманието си, не ще можем да спрем този процес на вечно завръщане, докато вече събрали опит и кураж не прекрачим прага на вътрешната си истина.


Единственият път води през нас самите. Душата надзърта през вратата, само когато сме готови да и обърнем нужното внимание и да и дадем необходимото уважение.

Ще преживеем болките си от отхвърляне отново и отново, докато един ден не застанем изумени и облекчени пак на същия праг, но вече ще знаем, че проблемът, който имаме е само пратеник желаещ да ни покаже нещо.

Така завърнали се към себе си ще си зададем отново въпросите "Какво ще стане, ако прекрача? А какво, ако не прекрача?", но този път вече без страх ще сме готови да изразим онова, което искрено тупти вътре в нас. Нашата същина.

И така зимата ще стане пролет.

1 view0 comments