Ние сме тук, за да станем по-цялостни. Един нелек и ужасно болезнен процес. Много хора го отбягват именно заради това, опитват се да потиснат миналото, да "продължат напред" като извърнат глава от това, което наистина ги мъчи, като се опитат да забравят, без да осъзнават, че едно излекуване, една пълноценност няма как да съществува дефрагментирано. Да бъдеш цялостен отнема огромен ресурс.
Понякога изглежда сякаш вървим без да виждаме почти нищо пред нас освен следващата несигурна крачка, осветена от последната искра надежда, че може би някак ще се справим и ще се върнем към себе си. Опасно е, страшно е дори, чувстваме се много сами и самотни, защото една травма изолира, разпокъсва, черпи огромни количества енергия през годините и пуска корен навсякъде.
Да тръгнеш по пътя на лечението, осъзнаването, е най-висшия смисъл на живота на травмирания човек, защото лекувайки себе си той афектира всички около него, оздравява енергийно семейната динамика и всички връзки като цяло, често и непознати хора докоснали се до него. Когато изкараме травмата на светло и я излекуваме, ние освобождаваме енергията складирана в нея и, ако желаем, можем да я трансформираме в светлина, която да освети пътя на други хора от тъмата.
Comentários