• Дени Бояджиева

Аз съм пробуден.

Кръговратът, в който създаваме проблеми, а после се борим с тях е много интересно явление. И аз като повечето хора, които познавам, съм склонна да говоря прекалено много, да върша прекалено много, да се движа бързо, да изказвам мнение, но във всички тези мои прояви не забравям, че съм просто човек, който има също така много недостатъци, човек, който ще се развива цял живот в житейско и духовно отношение.




Живяла съм достатъчно, за да знам, че често амбициите ни се развиват точно така, съпоставка "аз срещу тях". Започваме да се надпреварваме, за да намерим цел и смисъл в живота си, и ако нямаме над кого да доминираме, да поучаваме, да назидаваме се чувстваме изгубени.


Интернет и социалните мрежи дават поле за изява, но ако човек е малко по-лабилен може да се повлияе от нереалистични неща. В желанието си да са специални, да са ценни, много хора се ориентират към духовното, но се изгубват в него, започват да мислят, че най-добре познават Вселената, да назидават другите, да ги плашат и размахват нравствен пръст, без да се запитат дали всички книги, които четат и практики, на които ходят, всъщност не им дават нищо друго освен зависимост и подхранване на техните страхове, вместо свобода и духовно извисяване.

Псевдо-духовността се разпространява като вирус. Всяко чудо има теза и анти-теза, духвоност и анти-духовност, които на пръв поглед, на повърхността, изглеждат еднакви, но могат да бъдат различени по това какво чувство остават в човека. Ако след една практика или разговор с "духовен" човек се чувстваме угнетени, мразим себе си, силно притеснени, вместо уверени, спокойни, готови за работа, говорим за псевдо-духовност.

Представям си Буда в неговия миг на просветление. Казват, че когато станал от мястото си под дървото Бодхи, към него се приближил един монах и го попитал: "О, свети, какво си ти? Трябва да си Бог". Буда, който се възприемал такъв, какъвто е, отвърнал: "Не, не съм Бог", и продължил по пътя си. Монахът обаче не го оставил намира: "Тогава сигурно си дева?" Буда се спрял и рекъл: "Не, не съм дева." "Тогава трябва да си самият Брахма!" Буда отговорил кратко:"Не!" "Но какво си тогава?" Без да сдържа радостта си, Буда отвърнал:" Аз съм пробуден".

Нека това бъде целта ни. С каквото и когото се сблъскаме, каквото и да ни говорят и вменяват, просто да бъдем будни, да разчитаме на душата си и нашия Личен разговор с Вселената, и да не се даваме на някой, който подценява това и твърди, че с нея са много по-добри приятели и той най-добре знае какво иска тя от теб самия или човечеството.

3 views0 comments